Как са прекарвали пловдивчани лятото преди 100 години?

Източник: Lost in Plovdiv

Преди 100 години (през 20-те години на XX век) животът в Пловдив през лятото е бил подчинен на спокойствието, спасяването от жегите и общуването, като атмосферата е съчетавала градски елеганс с типичен балкански айляк

Теферич на остров Адата: Едно от любимите места за отдих е бил остров Адата в река Марица. Пловдивчани са ходели там на „теферич“ (излет), за да лежат на зелена трева, да се забавляват под дебелите сенки на дърветата и да се наслаждават на прохладата на реката. Превозването ставало с каици (лодки, управлявани с прът), като не всеки можел да борави с тях и за целта си имало истински каичкии, които се броели на пръсти.

На плаж край река Марица: Според историческите сведения първите пловдивски публични бани край Марица отварят врати още през 1882. Тогава Пловдив е столица на Източна Румелия. В десетилетията след това няколко други плажове се оформят на различни места покрай реката и те стават предпочитано място за прекарване на свободното време на пловдивчани. След 70-те интереса към тях значително намалява. За период от поне 50 години обаче, да идеш на плаж край Марица е било въплъщение на думата “густо”.  За разлика от сега, тогава Марица е била доста по-пълноводна и басейните се пълнили с вода от нея. Двете речни къпални побирали около 5 хиляди души. И освен басейни в тях имало парк за разходка, футболно игрище, детска площадка и денонощен ресторант, за който пивото се носело специално от София. Били са извън коритото, може би на 10-20 метра от брега на реката. През 1950-а година плажовете били закрити поради намаления интерес на гражданите към тях.

Бягство в Родопската яка: Заможните семейства са прекарвали горещите юли и август в къщите си в близките села от Родопската яка – Белащица, Марково, Дедево, където климатът е по-прохладен.

Разходки в Цар Симеоновата градина: Централният парк е бил събирателна точка на социалния живот. Жителите са се разхождали там, а Морският сговор се е грижел за езерото, където е имало лодки и активен живот, действайки като място за развлечение. Най-често се използвала главната алея, която започвала вдясно от големия шадраван. Обиколката траела десет – петнадесет минути. На места имало поставени седалки, но те най-често оставали празни, тъй като не било прието да се сяда. Всички вървели бавно и тържествено, но разговори не се водели. По-скоро някой ще кимне с глава за поздрав, ще се кръстосат любовни погледи.

Летуване на децата: През 1926 година Българският народен морски сговор организира летуване на „детска колония“ в Созопол – едно от първите подобни събития. Постепенно през годините се създава и сграда, която малчуганите посещават. Созопол се превръща в едно от любимите за посещения места от пловдивските деца. Повечето деца са от по-заможни семейства, тъй като цялата почивка струва около 1500 лева, което било риблизително 1 средна работна заплата по това време. Малко повече е получавал средно един учител или средноквалифициран работник и едва ли всеки е можел да отдели такава сума. Имало е и подбрани деца, които са били изпратени безплатно от самото дружество.

И така, летният Пловдив преди век остава спомен за един свят, в който прохладата се е търсела бавно, а щастието е живеело между реката, градините и малките бягства от града.

Източник: Lost in Plovdiv