Под тепето на 17 г.: Свободата да питаш

На 3 март България празнува своето Освобождение. На същата дата, преди точно 17 години, под тепетата се роди една медия с амбицията да бъде свободна. Днес, на прага на своето пълнолетие, равносметката ни не е в брой кликове, а в брой зададени въпроси. Защото в Пловдив да питаш често е по-трудно, отколкото да управляваш.

Парадът на „Чистота“ и прането на имидж

В навечерието на празника, за пореден път, Пловдив стана свидетел на добре познатия общински театър. Камионите на ОП „Чистота“, лъснати до блясък, бяха строени на чист паркинг, за да напръскат вече чиста повърхност пред камерите. Демонстрация на „готовност“, която се опитва да отмие един неудобен факт: че докато маркучите пръскат по булевардите, Европейската прокуратура (EPPO) рови в документите за ремонта на същата тази „Чистота“ база и нейните „надути“ милиони.

Това е метафора за управлението на града ни през последните 17 години – лъскава фасада, зад която се крият прашни схеми.

Рекордите на мълчанието

За времето, в което съществува „Под тепето“, България смени 17 правителства, а Пловдив – 5 кмета. Милиарди еврофондове изтекоха през града ни, а ние бяхме тук, за да питаме как се харчат. И докато кметовете се сменяха, мълчанието им оставаше константа.

9 месеца за „Колодрума“: Помним как чакахме отговор по ЗДОИ за многофункционалната зала точно колкото една бременност. Девет месеца общината „раждаше“ информация за обект, погълнал десетки милиони.

Мистерията „Електронна система“: За 17 години децата на Пловдив пораснаха, но все още чакат работещото електронно таксуване в градския транспорт. 40 милиона лева по-късно, системата е по-скоро градска легенда, отколкото реалност.

Синята лампа на вярата: Продължаваме да питаме по кой канон аудито на митрополит Николай се движи със специален режим, докато законът под тепетата изглежда важи само за „обикновените“ миряни.

Базиликата и „късата памет“: Дори когато заместник-председател на правната комисия в Народното събрание пита за съдбата на мозайките в Голямата базилика, кметът на Пловдив намира начин да не отговори. Защото под тепетата институционалната арогантност често е по-голяма от културното наследство.

„За кого работите?“

Никога няма да забравим въпроса на един „настоящ, бивш и пак настоящ“ шеф на ОП, който с гузен поглед ни попита: „Вие за кого работите?“.

В свят, в който истината е стока, за тях е непонятно, че някой може да работи просто за Пловдив и за хората му. За онзи Пловдив, който не е на паркинга на „Чистота“, а в разбитите улици на район „Южен“, в застрашените стари къщи и в изчезващите зелени площи.

Свободата да питаш не зависи от това дали ще ти отговорят.

Тя зависи от това да не спираш да питаш, докато мълчанието им стане по-силно от всеки PR. След 17 години под тепетата разбрахме едно: кметовете идват с обещания и си тръгват с разследвания, камионите се лъскат за пред камерите, а сините лампи на властта продължават да заслепяват закона. Но докато вие, нашите читатели, имате очи да виждате, ние ще имаме свободата да питаме – дори когато отговорът пътува девет месеца или потъва в мълчание за 40 милиона лева.

Честит празник, българи!

Честит рожден ден, „Под тепето“!

Продължаваме да питаме.

От екипа на „Под тепето“