АктуалноБългарияЗдравеИзпод тепетоМненияНовиниПод лупа

Мониторниг на въздуха в Община Родопи през 2026 г. – реален контрол или институционална защита?

Къде е най-проблемно?

Официална класация за „най-мръсен въздух“ няма, но на база сигнали, граждански станции и извънредни проверки се открояват три населени места

През 2026 г. община Родопи влиза в официална процедура по оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Инициативата е на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ – Пловдив), която стартира целогодишен извънреден мониторинг чрез мобилна автоматична станция.

Правят мониторинг на въздуха в община Родопи

На пръв поглед новината изглежда закъсняла, но логична. Общината досега не разполага със стационарна държавна измервателна станция. На практика обаче темата е много по-дълбока – тя засяга конфликта между официалните институции, гражданските измервания и икономическите интереси в региона.

„Няма данни“ или „няма официални данни“?

Формално институциите твърдят, че липсват реални измервания за територията на община Родопи. Това е вярно само в юридически смисъл – няма държавна сертифицирана станция.

В действителност от години съществуват:

  • граждански сензори (Sensor Community, AQICN),
  • данни в реално време за ФПЧ10 и ФПЧ2.5,
  • международни платформи за моделиране,
  • сигнали и протести на местни жители.

Разликата е, че тези данни не могат да послужат в съдебни процедури. Затова мобилната станция на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив е ключова – тя създава „неоспорима“ доказателствена база.

Къде е най-проблемно?

Официална класация за „най-мръсен въздух“ няма, но на база сигнали, граждански станции и извънредни проверки се открояват три населени места:

Белащица (Най-критична точка): Районът над селото е обект на дългогодишен конфликт заради добива на инертни материали. Запрашаването е основният риск с източник от кариерите за инертни материали. Към днешна дата индексът на качеството на въздуха (AQI) често варира в границите на „Умерено“ до „Нездравословно“ за чувствителни групи, като в платформата aqicn.org станция Белащица е една от най-активните за района.

Марково: Тук замърсяването е свързано с интензивното строителство и битовото отопление през зимата. Данните от AccuWeather често показват нива на ФПЧ2.5, които надвишават нормите на СЗО, особено в часовете с температурна инверсия.

Цалапица: Районът е под постоянен риск заради близостта до регионалното депо за отпадъци. При инциденти (като пожари) там се регистрират най-високите краткосрочни пикове на замърсяване в цялата община.

В същото време в Община Родопи се намира Дедево – селото с най-чистия въздух в България.

Какво ще измерва мобилната станция?

Мобилната автоматична станция ще следи:

  • ФПЧ10
  • серен диоксид
  • азотни оксиди
  • въглероден оксид
  • озон
  • метеорологични показатели

Измерванията ще бъдат разпределени равномерно през четирите сезона на 2026 г., с минимум по 14 денонощия на сезон. Зимният цикъл трябва да приключи до 20 март – периодът с традиционно най-високи нива на фини прахови частици.

Големият въпрос: къде ще бъде поставена станцията?

Тук се крие ключовият момент.

Локацията ще бъде определена съгласно нормативните изисквания, но изборът може да промени изцяло резултатите:

  • Ако станцията бъде поставена в центъра на населено място – ще се отчете „среден фон“.
  • Ако бъде разположена в непосредствена близост до кариера или депо – ще се измери реалният пик на въздействие.

Изборът на място ще покаже дали целта е пълна прозрачност или статистически баланс.

Разминаването между „липса на данни“ и „видимо замърсяване“ може да бъде преодоляно само чрез прозрачност и коректно позициониране на мобилната станция.

2026 г. ще покаже дали инициативата на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив е началото на реална промяна – или просто административна формалност.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по… More »

Вашият коментар


Back to top button
Изпрати новина