Автор: Силвия Петрова
На 15 ноември преговарящите от Европейския парламент и Съвета на ЕС постигнаха предварително споразумение относно годишния бюджет на Съюза за 2026 г. Този бюджет, който е част от Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., е структуриран така, че да отговори на геополитическите и икономическите кризи, доминиращи европейската политика. Какви са основните приоритети в него и какъв ще бъде дългосрочният ефект за България?
Размерът на плащанията ще бъде малко над 190 милиарда евро, които са насочени към програми и политики, целящи подобряване на живота на гражданите, засилване на конкурентоспособността и справяне с предизвикателствата в отбраната.
Годишният бюджет за 2026 г. е съставен в сложна фискална среда, тъй като това е последната година със значителни плащания по инструмента за възстановяване NextGenerationEU. Натиск върху бюджета оказва преразходът от 4.2 милиарда евро за обслужване на дълга, поет по линия на NextGenerationEU – сума, двойно по-голяма от първоначалните прогнози на Европейската комисия.
Европейският парламент гарантира, че нарастващите разходи за обслужване на дълга няма да доведат до намаляване на финансирането за важни програми. Засилват се обаче дебатите за бъдещето на собствените ресурси на ЕС и за евентуално увеличение на тавана на МФР след 2027 г., за да може Съюзът да финансира едновременно задълженията си по дълга и новите приоритети, особено в областта на отбраната и геополитическата стабилност.
Акцентите в бюджета за 2026 г. са конкурентоспособността, сигурността и сближаването.
„Единен пазар, иновации и цифровизация“ получава над 22 милиарда евро. Този стълб е важен за осигуряване на дългосрочен растеж и технологичен суверенитет. Финансирането на научните изследвания е приоритет. Допълнителни средства получават програмите „Хоризонт Европа“ и „Еразъм плюс“, а финансирането за транспортни и енергийни мрежи е увеличено с 23,5 милиона евро.
Предвид войната в Украйна почти 3 милиарда евро се заделят за сигурността, включваща киберсигурност, отбранителните способности и военната мобилност, включително финансиране за транспортна инфраструктура с двойна употреба.
Кохезионната политика остава най-големият инвестиционен стълб с над 71 милиарда евро. Над 56 милиарда от тях са предназначени за икономическо, социално и териториално сближаване.
За природни ресурси и околна среда са заделени 56.5 милиарда евро, включително 40 милиарда за пазарни разходи и директни плащания по Общата селскостопанска политика. Финансирането за програми, насърчаващи европейските земеделски продукти, е увеличено със 105 милиона евро.
Важен елемент на бюджета за 2026 г. е повишената гъвкавост на Кохезионните фондове. Тя позволява на регионите да пренасочват средства към области с най-голяма нужда и нови приоритети, сред които са отбраната, достъпните жилища, устойчивостта на водите и енергийният преход.
Анализ на бюджета на Евросъза за следващата година направи доц. Димитър Златинов – ръководител на катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който е експерт по европейски финанси и макроикономика към Института за икономически изследвания при БАН:
„Не е толкова въпрос на нови приоритети, защото можем да кажем, че до голяма степен това са старите приоритети. Най-много се акцентира върху кохезията между страните и политиките, свързани с екологичния преход и Зелената сделка. Това, което обаче за България е по-важно, е как тези приоритети и съответно финансирането, което ние ще получим, може да се трансформира в инвестиции, тъй като това е един от най-сериозните ни проблеми. Говорим не само за инвестиции в човешки капитал, които безспорно са много важни, но и във физически капитал, в инфраструктура и една по-добра среда, в която да живеем и да работим. Рисковете са много повече относно това как ние сами ще се справим с нашия бюджет, а не толкова с приноса, който имаме към европейския, защото това, което дългосрочно се наблюдава, е че България е от страните, които получават повече от Европейския съюз спрямо това, което ние внасяме. Изоставането по Плана за възстановяване и устойчивост е един негативен момент. В европейския бюджет много ясно е заложен програмния принцип, тоест ако ние имаме добри проекти и те могат да се реализират, това ще е предпоставка за тяхното финансиране. България също се опитва да се възползва от по-високите разходи за превъоръжаване, които обаче не бих коментирал това положително, защото когато се харчи повече за оръжия това не може да е една позитивна политика с дългосрочни положителни последици.“
Бюджетът на Евросъюза за следващата година ясно показва накъде върви Европа: към по-голяма фискална интеграция и пренасочване към геополитически цели. За България е важна и дългосрочната перспектива, а именно как ще изглежда следващата Многогодишна финансова рамка след 2027 г. В дебат в пленарната сесия на Европейския парламент, посветен на нея, участва по-рано този месец председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която заяви, че структурата на бюджета се променя, но ценностите остават, както и че начинът, по който се харчи трябва да се промени:
„Работим с бюджет, разработен през 2018 г. в един напълно различен свят. А днес сме призовани да вземем решения за света през 2034 г., когато той може да е преобразен от геополитиката и изкуствения интелект. Така че, разбира се, че се нуждаем от стратегическо планиране, но ни е необходима и гъвкавостта, за да приспособим бюджета към новите реалности и това е в сърцето на настоящото предложение.“
Кои са основните стратегически промени и нови дългосрочни приоритети, които се очертават в следващата Многогодишна финансова рамка и как те променят финансовия пейзаж на ЕС – отговорът на доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара и приподавател в УНСС.
„Основните проблеми, които трябва да се решат, са високите цени на енергията и енергийната независимост на ЕС, силната зависимост от критични суровини, които са ключови за новите технологии. Също така изоставането в генеративния изкуствен интелект и квантовите технологии, ниската конкурентоспособност като цяло на ЕС, което виждаме основно в автомобилната индустрия и не само, както и превръщането на ЕС във водещ геополитически играч. В този смисъл като стратегически промени ЕС силно увеличава своя бюджет, почти го удвоява, с 800 милиарда евро до 2 трилиона. Налага и определени налози на държавите членки, които те ще събират от негово име и това също е съществена промяна. Намалява се силното фрагментиране на фондовете. Променя са концепцията, тоест вече ще се дават пари срещу реформи и срещу резултати, ангажимент за реформи и резултати, като фондовете няма да бъдат толкова фрагментирани и ще има възможност за реакция при кризи. България трябва да направи сериозен анализ на дейността си по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като тя показва много слаб административен капацитет за усвояване, а при новите правила на новата многогодишна финансова рамка това е ключово. Тоест залагането на реформи, които могат да бъдат изпълнени и са ключови за постигане на приоритетите на Европейския съюз, а не просто каквито и да е. Парите вече няма да бъдат резервирани за държавите членки и да остават някакъв техен резерв. Ако държавата членка не постига реформите и не показва резултати веднага те ще бъдат пренасочвани към друга държава членка, която показва високи резултати, например Румъния или Полша. Третото нещо, което е важно, е фискална гъвкавост, тоест България вече няма да ползва такъв голям процент от квотите от въглеродни емисии, чрез които да се субсидира енергията на небитови потребители. Също така данъчна неутралност, защото новите данъци, с които ще бъде обожен бизнеса – евентуално дигитален данък, данък за рециклиране на пластмаси и на други отпадъци, увеличен корпоративен налог, и по-висока събираемост на въглеродни квоти, ще увеличат общата фискална тежест, което означава, че България или трябва да я намали или няма да може да увеличава фискалната тежест. Това е проблем, защото при застаряване на населението, особено осигурителната тежест, може би ще бъде чувствителна към тези въпроси. По-малък акцент вече ще бъде социалната кохезия и парите за земеделие и за регионално развитие. Тоест България ще трябва да ги компенсира с вътрешни бюджетни източници. Новият акцент ще бъдат високите технологии, конкурентоспособността и отбраната, а и България евентуално ще трябва да задвижи потенциал в тази насока през следващите две години.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
