Сред боклуците всички сме равни!

Автор: Виктор Кадири

Счупени бирени бутилки, фасове, кенчета, кутии, опаковки, шлюпки от слънчоглед и тиквени семки… Така изглежда Небет тепе в средата на седмицата. След хилядолетна история и милиони, вложени в ремонт, сред боклуците всички сме равни. И преди да ме „налазят“ засегнати псевдопатриоти и националисти с примери колко е мръсно и в чужбина, искам да уточня нещо: да, и там се цапа, но уникални места с такова историческо, културно и туристическо значение се пазят като зеницата на окото. Там има камери, охрана, предупредителни табели и закони с реални санкции за нарушителите.

На Небет тепе камери не видях — ако има, сигурно са скрити, за да не притесняват цапащите. Охраната е възрастен човек, който очевидно няма как да обикаля по камъните и да гони „тикви“, чоплещи семки и пиещи бира. Кошчета има, но са твърде малко. Сигурен съм, че и глоби са предвидени, но няма кой да ги налага.

Всеки пловдивчанин се гордее с тепетата. Всеки от нас има лични спомени и преживявания там. Небет тепе е мое, твое, наше – нека не го отстъпваме на боклука и боклуците! Да, преди ремонта беше още по-мръсно, но тогава имахме оправдание – мястото бе неосветено, занемарено и опасно. Сега вече нямаме извинения.

Имаме шанс да възпитаме посетителите, които си мислят, че са на мегдана или пред блока в „Тракия“ или „Кичука“, че тук не се цапа. Предлагам на кмета да постави голяма табела на входа с послание от всички пловдивчани: „Неуважаеми селяни, не ми цапайте тепето!“ Хем ще има място за снимки на туристите, хем някои може и да схванат намека.