Кое е най-сниманото място на кинолента в Пловдив?

Източник: Lost in Plovdiv

Пловдив неведнъж е играл главна роля – не само в историята, но и на киноекрана. Още от златните години на българското кино градът е естествена сцена за драматични сюжети, исторически разкази и международни продукции.

В края на септември издателство „Летера“ проведе последната обиколка от серията си „Духовни маршрути“. Разходката премина по улиците на Стария град – любим декор за режисьори от България, Европа, Холивуд и дори Боливуд. Улица „Съборна“, къщите „Хиндлиян“ и „Недкович“, Хисар Капия и околните калдъръмени улички са били снимачна площадка на десетки ленти. Водачите – доц. д-р Младен Влашки и Теодор Караколев, споделиха любопитни истории и факти.

Маршрутът започна от площад Централен – някогашното сърце на киноживота в Пловдив. Тук се е състояла първата прожекция в града, а именно в градината на хотел „Молле“. Недалеч оттук са съсредоточени и най-популярните киносалони в миналото.

Първото кино – „Екселсиор“, отваря врати през 1912 г. и разполага с над 600 места и оркестрина за нямото кино. По-късно се появяват и други емблематични кина – „Пикадили“, известно със своята елегантна архитектура, и „Балкан“, чиято първа прожекция е унгарската лента „В пламъците на любовта“.

Любопитен факт е, че до 30-те години филмите били неми, а в киносалоните имало разказвач, който описвал действието. През 1935 г. вече се прожектират първите цветни филми, а първото кино извън центъра било „Електра“ в Кършияка. На мястото на днешния Форум пък се е намирало лятното кино „България“.

Сред спирките на обиколката беше и легендарният ресторант „Златна круша“, отворил през 1929 г. и запазил името си и до днес. Той неведнъж е бил снимачна площадка – включително и в съвременни продукции като „Завръщане“.

Ако искате да усетите атмосферата на Пловдив от 50-те, задължително изгледайте филма „Малката“ на Никола Корабов. . Той е заснет през 1957 г. в рамките на 4 месеца в Града на тепетата на различни места. В него ще видите емблематични локации като Показния магазин, невиждана дотогава масовка на Главната улица, процеса на строителство на Тунела, части от Стария град и други.

След завършването на Тунела през 1960 г.на негов фон е заснета провокативна за времето си реклама на българската модна къща Лада, в която манекенът е с цигара в ръка, вероятно по примера на набиращите популярност по онова време реклами на Марлборо.

В следващите десетилетия Пловдив продължава да вдъхновява режисьори – от „Птици и хрътки“, заснет около Джумаята, до чуждестранни продукции като „Чифликът на чучулигата“ на братя Тавиани. Особено по време на социализма, възрожденската архитектура на Старинния град често служи за декор на сцени, пресъздаващи Истанбул.

Може би това е и една от причините най-снимата локация под тепетата да е именно Хисар Капия и пейзажът около нея. Дори преди по-малко от 2 години от телевизионния канал Холмарк заснежиха района през месец юни, за да го направят фон за романтичния филм с работно заглавие „Коледният базар“

Съвсем наблизо архитектурното бижу – къща Недкович, също е използвана за снимачна площадка на няколко ленти – „Вампири, таласъми” на Иван Андонов, както и смесени продукции между България и Италия като „Папа Йоан XXIII ” на режисьора Джорджо Капитани и  „Сорая”, в която участва и италианската звезда Микеле Плачидо.

Днес, когато всяка улица може да се превърне в сцена, Пловдив продължава да вдъхновява творците със своята неповторима атмосфера, история и чар. Не е чудно, че именно тук режисьорите намират декора, който не остарява, а само добавя нови кадри към филма на града – един безкраен разказ, в който Пловдив винаги играе главната роля.

Източник: Lost in Plovdiv