Бул. „Александър Стамболийски“ се превръща в паметник на институционалното безсилие

Гражданите трябва да извоюват с уличен натиск това, което държавата е длъжна да осигури по закон – елементарна безопасност

Господа управници, нормално ли е в европейски град през 2025 г. родителите да бъдат насърчавани да блокират улици, за да получат пешеходни пътеки?!

Спешната срещата на кмета на Пловдив Костадин Димитров и кмета на район „Южен“ Атанас Кунчев, свикана в четвъртък в кметството на район „Южен“, с ръководството на ВиК, във връзка с проблемите при реализацията на проекта за Южния обходен колектор, затвърди усещането, че институциите са пленници на собствения си хаос. В същото време гражданите са заложници на безкраен ремонт, който отдавна е излязъл от рамките на сроковете в техническия проект и се е превърнал в изпитание за търпението на пловдивчани.

Основната новина от тази среща в обозримо бъдеще е, че Кошмарът за жителите на Кючук Париж ще продължи още поне 2 години, но истината е, че ВиК не знае кога ще завърши асфалтирането на бул. „Александър Стамболийски“. Любопитна пикантерия се оказа фактът, че „Драскачът“ на пешеходна пътека в Кючука бил пратеник на фирмата-изпълнител, който те „приключили веднага“.

Кметът Костадин Димитров говори за „ужас“ и „безобразие“, за множество проведени срещи в общината, Министерството на регионалното развитие и ВиК, но на практика призна, че няма реални механизми да принуди изпълнителя да спаззва сроковете и да търси качество.

Управата на града призна, че е безсилна пред „ужасът ВиК“

Така Общината фактически се дистанцира от отговорността, стоварвайки я върху ВиК и министерството, сякаш е просто наблюдател, а не страна, която трябва да гарантира безопасността на гражданите си.

Ръководителя на проекта Петър Гюров обяснява, че обхватът на договора с ВиК не включва изграждане на нови тротоари или пешеходни пътеки, а само възстановяване на стари настилки. Това означава, че институциите отлично знаят за опасностите пред пешеходците, но се крият зад буквата на договора, вместо да търсят решения. Обясненията за „геодезично заснемане“, „съгласуване с НИНКН“ и „разсрочени графици“ звучат като бюрократичен щит срещу конкретната отговорност.

В същото време жителите на района продължават да водят децата си до училище през разкопани улици, липсващи тротоари и затрити пешеходни пътеки. Най-фрапиращ е участъкът от Онкодиспансера до Затвора (бел. авт.: каква ирония – да имаш адресна регистрация между отписаните и безправните), където има детска градина, средно училище и професионална гимназия.

Друга ирония в случая е, че фирмата изпълнител – ДЗЗД „Еко Проект Пловдив“, е… съсед на потърпевшите. С адрес на самия бул. „Александър Стамболийски“ №9 в същата отсечка. Представителят на компанията заяви, че „няма възпрепятстване за пресичане“, докато деца, ученици и майки с колички буквално рискуват живота си пред входа ѝ. Протестиращите неслучайно наричат това „гениална наглост“.

Съветите на омбудсмана и други институции към недоволните от района да „вдигнат шум“ и да протестират са показателни. Гражданите трябва да извоюват с уличен натиск това, което държавата е длъжна да осигури по закон – елементарна безопасност.

„Господа управници, нормално ли е в европейски град през 2025 г. родителите да бъдат насърчавани да блокират улици, за да получат пешеходни пътеки?!“ – питат хората от квартала.

Към абсурдите на ситуацията се добави и отсъствието на човека, който би трябвало да носи основната отговорност – управителят на ВиК–Пловдив ЕООД Юлиан Ковачев. Той не се появи на уречената среща с кмета и райкмета, защото… имал час при зъболекар. Така, докато стотици семейства рискуват здравето на децата си заради липсващи пешеходни пътеки и опасни изкопи, човекът, който трябва да даде отговори за забавянето и хаоса, липсваше.

Бул. „Александър Стамболийски“ е вече не просто строителен обект, а символ на институционалното безсилие. Докато общината се оправдава, а ВиК се крие зад договора си, животът на хиляди пловдивчани остава в риск. Ако гражданите на „Южен“ не бяха упорити, вероятно и тази среща нямаше да се състои. Техните протести са последният инструмент за натиск в една държава, която разбира само езика на общественото недоволство.

Вижте още подробности във видеото, което заснехме след срещата.