Пластмасов кич превзе центъра на Пловдив
Капана губи душата си – превръща се от Артистичното сърце на града в силиконов каталог на бутафория – ГАЛЕРИЯ
Някога символ на свободен дух и артистична бохемщина, районът на пловдивския Капан, пък и на цялата централна част, днес е напът да се превърне в гротеска подобна на сергия с долнопробни китайски стоки. Разходката из тесните улички на арт квартала вече е по-скоро поглед към каталог за изкуствени растения и кич, отколкото към галерия на свободното градско изкуство и автентична архитектура.
Инсталации в стил „асма с рози“
Първите наченки на тази „мода“ се появиха още през 2020 година, когато няколко обекта решиха да „освежат“ интериора си с инсталации в стил, който постоянните обитатели на квартала подигравателно нарекоха „асма с рози“.
Тогава мнозина приеха явлението като временно хрумване, което няма да пусне корени. Но тъй като нито общината, нито гилдията реагираха, пластмасата постепенно завзе все повече пространства.
Няколко години подред така и не се появи отговорна институция, която да озапти кичозните набези и днес вече фасадите са задушени от безвкусни композиции от найлон и силикон, имитиращи срамно и неуспешно живата природа. Пластмасови орхидеи, които никога няма да увехнат, и неестествено зелени палми, които след едно пловдивско лято ще са за сметището – тази нелицеприятна декорация започва да се превръща в грозна норма.
Симптом на нещо много по-дълбоко от липса на вкус
Явлението е симптом на нещо много по-дълбоко от липса на вкус – то е белег на апатия и отказ от отговорност на институциите. И не са виновни така неречените „предприемачи“. Всеки има право на лош вкус, но трябва ли да има право и да замърсява визуално представителните части на хилядолетния град? Ако на един стопанин на търговски обект днес му харесва да окичи изкуствена асма, и никой не го спре- на друг ще му се прище да си сложи пластвасов динозавър или може би ще гарира трабант за украса?
Вместо да инвестират време, средства и грижа в истински растения, които изискват внимание, собствениците на заведения избират лесния път на бутафорията. Защо да се грижиш за автентичността, когато можеш да залепиш найлонова имитация?!
За сравнение ви припомняме как изглеждаше едно от тези места допреди няколко месеца.
Източник на снимкие: pluspropertybg.com
Реакциите на пловдивчани позакъсняха, но хората естети вече са изпълнени с гняв и разочарование. В социалните мрежи те изливат болката си, коментирайки, че „кичът е отблъскващ“, а „Капана“ прилича на „евтин склад на едро за китайски стоки“.
Тази тенденция не просто отблъсква естетически – тя убива автентичността, която някога привличаше хората.
Днес, когато старите сгради и духът на квартала трябваше да са запазени и ценени, те биват засенчени от пластмасова поквара. „Капана“ се превръща в оазис на пластмаса и кич.
Въпросът не е само дали ще изчезне една „мода“. Въпросът е дали Пловдив ще позволи душата на най-автентичния си квартал да бъде подменена с найлонов заместител.
Господа управляващи, ще гледате ли как пластмасовият кич задушава последната искра на неговия дух?
Така става, след като творците бяха изместени от кръчмите, а храната и алкохола станаха по-важни от изкуството.
За всичко останало съм съгласен, тотален кич! Същото е и с някои от сградите в района. Но дълбоко ме съмнява главния архитект да се намеси, все пак играят доста пари. От статията не съм съгласен само за трабантчето! Може да изглежда доста добре, зависи от идеята. Освен това е немско, не китайско!
Тъжно е как хора без никаква естетика и отношение към красивото се опитват да завземат мястото – вече си мисля, че има надпревара от собствениците на заведения кой колкото може повече маси и украси да наслага, ама така, че да пречат на всички – да не може да се мине, да няма едно свободно място, да не се диша, г*з до г*з да е…
Няма значение, че през повечето време масите са празни – нали си се имат с кметството, разрешили са му да си прави каквото си иска. Дори има „мигриращи“ маси, които след 19 ч. се преместват пред магазините и офисите – зер, празно да няма!!!
Китките в кюлотено розово и банановите палми от пластмаса с ниско качество са венеца на предприемаческата мисъл.
Капана е пълен със Сульо и Пульо с пачки пари – господарите на новия ден! Техни ще са правилата. Сега е времето да се изпере това-онова…
В Капана има над 30 Ателиета на „Авторите от КАПАНА“. Като Автори, като носители на естетика, заначтчийство, вкус, и душевност, никой от нас не е подложил Ателието си на този пластмасов тероризъм. Защо ли ?- защоtо имено Авторите от Капана са душата на Квартала.
Но ние сме невидими, задушени и засенчени от чадъри, пластмаса, алкохолни изпарения и аромат на скара.
Заповядайте при Авторите от Капана – на всяка уличка има поне един от нас. Вижте нашата карта – тя е на страницата ни „АВТОРИТЕ от КАПАНА“.
Автор от Капана35: Светла Христова ЦВЕТНО Пловдив.
Евроатлантически ценности
Рози от пластмаса, древноримски колони от бетон, красавици от силикон, изкуствен интелект вместо човешки разум, вече не можеш да вярваш нито на снимки, нито на клипове, Бил Клинтън в рокля с шест пръста на едната ръка, европрезиденти чакат да ги приеме Тръмп, единият е с три крака, последните две в уважавани български медии.