6 унищожени сгради от междувоенната архитектура в Пловдив
Източник: Lost in Plovdiv
В годините редица постройки остават като легенди в обществената памет – дали вековни, като Куршум хан, или по-нови, като аптека „Марица“ или дом „Кудоглу“. Не един и два са изчезналите архитектурни шедьоври обаче, почти изцяло изтрити от паметта ни. В следващите редове ще ви разкажем за няколко такива, издигнати между двете световни войни.
Модернистка сграда на архитект Димитър Попов, съсед на Дом на народното здраве „Кудоглу“
Жилищната сграда е била разрушена покрай разширението на Пощата през 1973-а година. Заличени са на практика два квартала с къщи, които днес са се намирали на мястото на днешната поща и разкопките на Форума. Сградата от арх. Попов е била от най-впечатляващите с модерните си изчистени форми – днес тя би стояла като един от най-добрите примери на модерна архитектура в Пловдив от междувоенния период.
Сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ по проект на архитект Асен Семов
Построена като частна болница на д-р Койчо Коев през 30-те, макар и с известни изменения, сградата на ъгъла на улиците „Одрин“ и „Иван Вазов“ вече е в миналото. На нейно място е изграде съвременен бизнес център. Модерната болница обаче е била изключително красива – с леките си колони и козирка, широки прозорци, изчистените от декорация стени и ясни обеми.
„Военното окръжие“
Към момента е малко трудно да бъде локализирано, но за него се знае, че се е намирало на бившия площад „Цар Крум“, чието приблизително място е на днешния малък светофар по бул. „Цар Борис III Обединител“ между Тунела и Тримонциум. Старото градоустройство в тази част на града претърпява огромни промени в годините – първо през 60-те с прокарването на булеварда, а през 80-те и с пробиването на подлеза под Пощата, чието официално откриване е в самия край на последното соц-десетилетие. Сградата е съборена много по-рано, но с ясно подредените прозорци и елегантна тераса с козирка на последния етаж, би впечталявала архитекти и естети до днес.
Сградата, известна като „Ловен дом“
Намирал се е на десния бряг на Марица. Сградата е известна от една снимка в Пловдивски общински вестник от 30-те години, но точната ѝ локация, както и съдбата ѝ през годините не е известна. Ловният дом изглежда изцяло изтрит от паметта на пловдивчани, макар че историците често попадат на изненади. Дали сградата е преустроена или изцяло съборена обаче би било по-скоро любопитен исторически детайл, тъй като по всяка вероятност тя вече не съществува в своя модернистичен вид.
Двата бюфета – този на Сахат тепе и Големия Бунарджик
Снимка: lostbulgaria
И двата са издигнати от общината през 30-те години, но упадъкът им е по различно време. Сахата изчезва още през 70-те, свързан с план за модернизация на върха на хълма. Той така и не се осъществява и към момента мястото до днешния фонтан все още остава празно.
Бунарджика променя своята визия постепенно през годините, докато преди малко повече от 15 години бе окончателно съборен, с планове да се превърне в частен клуб. Бурните граждански протести обаче спряха проекта и така площта остана зелена и публична.
Източник: Lost in Plovdiv
Т. Нар модернизъм е ужасно скучен и грозноват архитектурен стил. Всяка една от тези грозно сгради е просто функционален обем. Същото се отнася за панелките епк- та и новите блокове . Който и от тях да го няма , не би било никаква загуба за архитектурното наследство.
Каквото станало- станало. Сега да пазим това, което е останало. Но и това не правим. Под прдтекст за „саниране“ облепиха със стиропор болницата на арх. Георги Овчаров на колелото на гарата. Сега същото го чака бившия партиен дом, който поради бившата си функция е недолюбван и ще бъде преобразен. Нищо, че е вдъхновен от Сиграм Билдинг на Мис Ван Дер Рое, което си представяте каква смелост е било за онова време.
Вярно е. Сграда, в която няма и намек за тоталитарно мислене, много трудно защитена като идея и все пак реализирана. За болницата, Първа градска, сега Св. Мина, можеха да монтират топлоизолацията отвътре. Нито проектантите, нито одобряващите са разбрали, какво са направили.
Гробарите на бойко банкята мутрата проста ще довършат града, не остана много за съсипия!
Като стана дума за пристройките и надстройките, нека отбележим, че такива по представителните къщи в центъра отпреди девети септември няма. Всичко се случва след това. Както остъклените и зазидани балкони на жилищните блокове, като в Третия свят.
Посоченият като „Ловен дом“, всъщност е Военното окръжие, а преди 44 та – „Дом на инвалида“.
Да, пропуснал съм, че е отбелязано
Абсолютно точно, Военното окръжие. В ляво се вижда Католическата катедрала.
Все грозни къщи, какво да им се пази. Всички стари къщи на богати и заможни хора са били взети от комунистите. Те им правят пристройки, надстройки и не се грижат за тях. Връщат разрушени, грозни къщи на собствениците им. Нищо няма за пазене, всичко е разрушено по времето на социализма!
В миналото са гледали така на нещата – старото е вехтория, новото е хубаво. Старият Пловдив оцелява, защото богатите го напускат, но и там не всичко оцелява. С времето обаче се налага едно мислене, че колкото е по-старо, толкова е по-ценно. Така сградите от следосвобожденския период не са особено ценни, малкото модернистични сгради пък съвсем, а трябва да се пазят възрожденските и особено римските останки. Така около Пощата събаеят цял квартал със сгради като по Иван Вазов, за да експонират основите на някогашния Форум, а покрай разширението на загрозената поща изчезват и още няколко сгради от различни периоди. От модернизма почти нищо не остава.
за съжаление често изпадаме в крайности, както е добре описано по-горе. А всъщност белези и характерни представители на архитектурни епохи би следвало да се пазят, особено когато са прилично построени. Днешното строителство предполага бързо „преобразуване“ (разваляне, новозастрояване), с което се прави лесно заместимо и не непременно нужно за опазване. Да не говорим за стиловата еклектика…