Нови правила ще улеснят лечението на пациентите с множествена склероза. Добрата новина съобщи председателят на Българското дружество по неврология акад. д-р Иван Миланов по време на Първия национален форум за хората с Множествена склероза на 8 и 9 февруари, организиран от Фондация „Множествена склероза (МС)– Заедно към върха“, пише Mediapool.
Акад. Миланов съобщи, че е приет нов Национален консенсус за диагностика и лечение на Множествена склероза.
„Това ще даде възможност да бъдат лекувани и пациенти с по-тежка инвалидизация – до 6 степен, а не както преди до 4 степен. Ще стане възможно също пациентите да започват веднага лечение с медикаменти от втора линия, ако заболяването е много агресивно, а ако са започнали лечение на първа линия, при нужда да минават незабавно на втора линия. Тези промени в консенсуса съобразихме с европейските препоръки. НЗОК е готова да приеме нашите предложения, което ще подобри лечението на хората с МС“, каза той.
По последни статистически данни заболеваемостта от Множествена склероза в България е 121 души на 100 000 население, което прави 7260 болни от множествена склероза при 6 милиона население. От тях само 30% се лекуват по Здравна каса, тъй като съществуващите лекарства са само за възпалителната първа фаза на заболяването. Все още не са разработени лекарства за втората дегенеративна фаза на МС, и затова тези хора не се лекуват медикаментозно, обясни акад. Миланов.
С особеностите на Множествената склероза в детска възраст запозна присъстващите в залата пациенти и стотиците, които следяха събитието онлайн, проф. Венета Божинова от Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ в София.
„При 5% от пациентите болестта започва в детска и юношеска възраст и протича с по-изразени възпалителни промени, а лезиите в мозъка са по-големи и с по-голям брой. Освен това при децата пристъпите са 2 до 3 пъти по-чести в ранните стадии в сравнение с тези при възрастни. При около 30% от децата настъпват значителни когнитивни нарушения. Поради ранния дебют на МС децата се инвалидизират средно с 10 години по-рано от възрастните пациенти“, посочи проф. Божинова.
Неврологът подчерта, че рискови фактори за множествена склероза при деца са затлъстяване – особено при момичета, пасивното тютюнопушене, прекаран енцефалит, ниски нива на витамин D и автоимунни заболявания в семейството.
Доц. д-р Георги Славов – невролог от УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив обясни, че придружаващите заболявания променят неблагоприятно хода на множествената склероза.
„Множествената склероза има общи генетични фактори за отключването си с рака на дебелото черво и с латералната склероза. При изследвания на пациентите с множествена склероза често се открива анемия, и то желязодефицитна, ниски нива на витамин D и инфекция с Епщайн-Бар вируса (мононуклеоза). Сърдечно-съдовият риск е висок при хора с множествена склероза, а при по-бурно развитие на заболяването психични болести може да са първа проява на множествената склероза.
Доказано е, че 57% от хората с множествена склероза страдат от тревожност, а 59% – от депресивни състояния. Освен това епилепсията е придружаващо заболяване в 2 до 8% от случаите. 55% съобщават за остра хронична болка. Ретробулбарният оптичен неврит, който се характеризира с болка и тежест зад окото, е първа болестна проява при 40% от случаите на множествена склероза. Поради дразнене на тригеминалния нерв от лезиите в мозъка 60% от хората с множествена склероза страдат от тригеминална невралгия“, обясни доц. Славов.
Стана ясно също, че автоимунни заболявания, които понякога предхождат или съпътстват множествената склероза, са псориазис, ревматоиден артрит, лупус, синдром на Сьогрен.
„60% от хората с множествена склероза в САЩ, които са около 1 милион души, имат нарушения на съня. От съществуващите над 50 вида нарушения на съня пациентите с множествена склероза страдат най-често от хронична инсомния (безсъние), синдром на неспокойните крака и дихателни нарушения на съня (сънна апнея)“, съобщи проф. д-р Иван Стайков, дм – медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и началник на Клиниката по неврология и медицина на съня. Той посочи, че най-добрата немедикаментозна терапия за нарушенията на съня е Когнитивно-поведенческата терапия, и спазването на хигиена на съня.
„Основните правила за хигиена на съня са: лягане и ставане в едно и също време; умерена двигателна активност; избягване на кофеин, никотин, храна 2 – 3 часа преди лягане; избягване на дневния сън; ритуал за отпускане половин час преди лягане; спалнята е само за сън и секс; без телевизор, часовник или мобилен телефон в спалното помещение“, отбеляза проф. Стайков.
„Двигателната активност е изключително важна, за да се избегнат свързаните с обездвижване контрактури, деформации, атрофия и скъсяване на мускули и сухожилия“, подчерта преподавателят по кинезитерапия в Национална спортна академия – гл. ас. Дарина Захариева. „2000 изследвания годишно се публикуват за безопасността и ползата от движение и упражнения при хора с множествена склероза, като те са важен фактор за подобряване на общото им здравословно състояние и са най-ефективната нефармакологична интервенция, чрез която се поддържа високо качество на живот с множествена склероза. Редовните упражнения за гъвкавост и подвижност подобряват мускулната сила и издръжливост, подобряват движението и баланса, минимализират паданията. Към всичко това се добавя и подобряване на настроението, превенция на тревожността и депресията“, подчерта Дарина Захариева.
Кинезитерапевтът Иван Колешев от Медицински център „Етика“- Пловдив сподели своя 17-годишен опит във физикалната терапия, която включва кинезитерапия, масаж и електролечение. От 4 години Иван Колешев помага на Фондация „МС – Заедно към върха“, като прави рехабилитация на хора с множествена склероза. „Кинезитерапията изисква време, постепенно изграждане на двигателна култура и мобилност, която е силно нарушена при някои хора с МС. Затова след активните занимания в лечебно заведение по физикална терапия, тези занимания трябва да продължат ежедневно и у дома със стречинг, упражнения за баланс и гъвкавост по 30 – 40 минути дневно. В седмицата да се правят два дни почивка за възстановяване“, обясни Иван Колешев.
Доц. Соня Иванова от болница „Свети Наум“ говори за връзката на множествената склероза с вирусните заболявания и нуждата от ваксинации. „Епщайн-Бар вирусът вече се смята за причиняващ МС поради кросреактивност между части от вируса и Централната нервна система. Такава инфекция (мононуклеоза) дава 35% по-висок риск от поява на множествена склероза и в момента три фармацевтични компании разработват ваксина срещу Епщайн-Бар вируса“, съобщи доц. Иванова. Но е доказана и връзката на множествената склероза със всякакви инфекции (уринарни, респираторни, на централната нервна система) за отключване на заболяването и за влошаване на симптомите на множествена склероза. „Затова най-успешната стратегия е ваксиниране срещу грип, ковид, човешки папилома вирус, варицела и др. Ваксините са безопасни и не реактивират пристъпи. Затова е добре веднага след диагностициране с множествена склероза да се видят пропуските във ваксинациите на пациента и да се пристъпи към имунизации. Това се прави 2 или 4 седмици преди да се премине към болестмодифицираща терапия за множествена склероза, която може да намали ефекта от ваксините“, добави доц. Иванова.
За ползата от бременност, раждане и кърмене при пациентки с множествена склероза говори проф. д-р Пенка Атанасова от УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив. Стана ясно, че множествената склероза може да е причина за репродуктивни проблеми при 56% от пациентите. Но пък бременността намалява честотата на пристъпите. „Бъдещите майки трябва да знаят, че множествената склероза не влошава риска от вродени малформации и увреждания на плода. Неблагоприятно на плода влияят ниските нива на витамин D и на фолиева киселина, тютюнопушенето и употребата на алкохол от майката и бащата. Множествената склероза не е основание за секцио, то се прави само по акушерски причини. Кърменето осигурява дълъг период без пристъпи след раждането, но тогава не трябва да се приемат конкретни лекарства. Добрата новина е, че някои медикаменти за МС са съвместими с кърменето“, съобщи проф. Пенка Атанасова.
На проблема с рехабилитацията на пациентите с МС обърна внимание д-р Михаил Михов – председател на Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари. „Във всяка практика на общопрактикуващ лекар направленията са ограничени от НЗОК, включително и талон №3 за физикална терапия и рехабилитация за 10 процедури в специализирана клиника. Един талон се пада на 10 пациента. И макар че рехабилитацията е жизненоважна за тежко инвалидизираните пациенти с множествена склероза, тя не е достъпна за тях, защото не се заплаща домашна рехабилитация от Здравната каса“, обясни д-р Михов.
Вторият ден на конференцията бе посветен на допълнителните немедикаментозни терапии за хора с множествена склероза и практически занимания.
Още една добра новина съобщи последният лектор – рехабилитаторът Георги Петлешков – съосновател на организацията за популяризиране на достъпна среда Bunbounded. На 7 февруари е получен официален отговор от министъра на труда и социалната политика във връзка със спрян европроект за предоставяне на високотехнологични помощни средства на 3200 хора с увреждания. Има официално потвърждение и уверение от страна на министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, че всички хора с увреждания, които са кандидатствали по програмата, до септември 2025 г. ще получат високотехнологични помощни средства.
