Учени чертаят човешките измерения на изкуствения интелект и роботите

Техническият университет – филиал Пловдив бе домакин на тринадесетата международна научна конференция ТЕХСИС. За какво си говориха тук сто петдесетте учени от цял свят? Какво надградено човешко познание чухме и видяхме за първи път в Пловдив? За това разговаряме с доайена на конференцията професор Карамджит Гил/ Karamjit Gill/ от Университета в Брайтън/Великобритания/ и с асистент Пенко Митев от Техническия университет – филиал Пловдив, който за първи път участва на научния форум.

Професор Карамджит Гил има две страсти – изкуственият интелект и журналистиката. Като учен професор Гил преподава на студентите дисциплини, свързани с инженерни човекоцентрирани технологии в университета в Брайтън/Великобритания. Като журналист от 10 години е главен редактор на списание „Изкуствен интелект и общество“. Предмет на моите научни интереси и на журналистическата ми практика е връзката между човека и технологиите, обяснява професор Гил. Във встъпителния доклад на ТЕХСИС 2024 професор Гил описа траекторията на изкуствения интелект от Eliza до ChatGPT, припомняайки в началото откъде се взе терминът, който днес всява ентусиазъм и страх по света. „Да се върнем назад – през 1976 година професор Ваейзенбаум от Мазачузетския технологичен институт в САЩ публикува книга „Компютърна мощ и човешки разум“. В книгата се разглежда постепенното преминаване от критичното вземане на решения към чисто изчислителен подход. Иначе казано машините, които изчисляват, да бъдат вземани като същото ниво разум като у човека. Едно от опасенията на духовността в този преход е че трябва да сме убедени в етичността на тази технология и от друга страна да не се заменя предаването на данни в чист вид с критичното им анализиране. Ако директно бъдат публикувани данните се губи преценката ни и критичното ни мислене.“ – обясни професор Гил.

От доклада на британския учен става ясно, че учените започват да си задават въпроса дали мозъкът на човека, който е един вид система с обратна връзка – възприемаме чрез сетивата си и обработваме информацията и извършваме дейности на базата на възприятието, което сме направили и на оценката, която сме направили – та дали невроните в мозъка ни са аналогови системи или са дискретни системи. За първи път се споменава идеята за изкуствен интелект в контекста на това дали те могат да бъдат пресъздадени. Дали нашият интелект може да бъде пресъздаден на базата на системи с обратна връзка като се пресъздаде същият тип обратна връзка, който виждаме и в биологията.

Изкуствен интелект, наука, морал

„Сериозният вътрешен конфликт, който хората изпитват когато говорят за изкуствения интелект идва от това, че още от самия си зародиш изкуственият интелект означава пресъздаване на интелект в машина отвъд човешкия мозък. Идеята да пресъздадем напълно мисленето и съзнанието извън човешко тяло в някаква степен разделя човешкото тяло от човешкия ум. Настъпва и въпросът къде тогава отива душата. Според мен конфликтът идва повече от това че хората виждат, че изкуственият интелект би довел до това разделение между тяло и ум. Въпросът е дали искат да осъществят това разделение или тялото и умът трябва да останат заедно.“ – коментира професор Гил.

Британският професор определи, че сме в етап, в който имаме алгоритмични платформи като ChatGPT, можещи да пишат поезия, да създават изкуство. Този технологичен скок е много ценен в същността си на технологичен напредък, но от друга страна създава редица проблеми, които трябва да бъдат разрешени по законов начин. Проблемите са от социално естество – как да бъдат етично и безопасно прилагани новите технологии. Напредъкът води до възникването на социални въпроси за това как човекът би използвал тази технология. Целта е да има етично-морална прозрачност.

Интересен аспект във встъпителния доклад на конференцията беше и анализът на националните различия във възприемането на изкуствения интелект. В научната си дейност професор Гил достига до извода, че – да, има национални различия. Развиващите се страни като Индия, Китай, Южна Америка приемат изкуствения интелект като прогресивна технология и като начин чрез него да се развият и настигнат по-напредналите. Страните от развития свят като САЩ, Канада, Великобритания имат вече установен статут в света. При тях има повече загриженост към културните и етични норми, както и на социалното възприемане на такива технологии.

„ Квинтесенцията на моят доклад на ТЕХСИС е, че без значение дали си философ, лекар, журналист, свещеник, учител, учен е как използваш изкуствения интелект, за да подобриш живота на други хора, с които взаимодействаш. Моето убеждение е, че технологиите на изкуствения интелект са от значение само когато са включени в контекста на взаимоотношенията между хората.“ – заключи професор Карамджит Гил.

И роботът има нужда от ново познание

Асистент Пенко Митев от Техническия университет – филиал Пловдив идва в света на науката след 15 години практика в семейната машиностроителна фирма за производство на контролери, включително и за роботи. Асистент Митев е най-младият докладчик в научната конференция ТЕХСИС. Темата му естествено е свързана с роботите. „Озаглавил съм моя доклад „Разработка на захранваща система за метални втулки с аксиални белези“. Той е посветен на инженерното „ограмотяване“ на роботи. Чрез тази система индустриалните роботи се ориентират вече не само в пространството, но и познават отвори в детайлите, в които примерно да се поставят части, необходими за изработваната машина. Най-общо моето устройство автоматично ориентира детайлите, за да заработи роботът с тях. Моята система е внедрена в практиката и това ми даде куража да разкажа за нея. Интересно за нея е, че тя е универсална. Промишленият робот все по-бързо навлиза в индустрията. Но ако няма кой да му подаде детайлите и той да ги вземе има проблем. Той може да маневрира с тях, но трябва да са му подложени на точното място.“ – обяснява асистент Пенко Митев. Той преподава на студентите няколко дисциплини. Едната е „Автоматизация на дискретното производство“, където ги обучава именно на системи за ориентиране. Преподава също така „Промишлени роботи“. В нашия университет работим със съвременни лаборатории, където учим студентите да програмират роботи, обяснява асистент Митев.

„Много съм доволен от избора си да премина от практиката в науката. Той не е мотивиран финансово, но исках да с занимавам с това. Преоткрих си професията след години в индустрията. Самата атмосфера тук в университета е по-различна от производството. Обменът на знания буквално ме подстрекава да изследвам. Затова участвам и в ТЕХСИС. Искам да чуя и да коментирам с колеги докладите, посветени на механичното инженерство.“ – заключи асистент Пенко Митев.