Стефан Командарев: Преди десет години бях по-голям оптимист

Ако приемем тази реалност за нормална, значи сме съучастници, казва режисьорът на „Посоки”

Не вярвам в революциите за една нощ, а в малките стъпки всеки ден

Загубихме ли посоката? Ще видим ли отново светлината? Ще си върнем ли Бог, който прогонихме? Около тези въпроси се въртеше дискусията с режисьора на стигналия до Кан български филм „Посоки” Стефан Командарев, актьорите Герасим Герасимов- Геро и Троян Гогов. Срещата им снощи с пловдивските киномани се състоя в клуб Фарго, веднага след специална прожекция на лентата в Лъки.

Обезверен. Така един от зрителите описа чувството, с което излезе от кино салона. Командарев  не се изненада, като подчерта, че филмът му предизвиква много различни реакции- едни го приемат за твърде тъмен и прекалено песимистичен, други го определят като напълно реален, а трети го възприемат като черна комедия. И никой не остава безразличен.

Не крия, че преди десет години бях по-голям оптимист, коментира разликата в настроенията между „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, излязъл на екраните точно преди десет години, и днешния „Посоки”. Продължавам да бъда оптимист, макар и по-умерен. Смисълът на този филм е да направим първа крачка към позитивна промяна. Трябва да си дадем сметка за реалната ситуация, в която се намираме. А тя е такава, каквато я показваме във филма. Моята мотивация да се захвана с него са двете ми деца. Трябва да направим така, че това ТУК да стане малко по-добро място за живот, каза режисьорът. Не вярвам в революциите за една нощ, а в малките стъпки всеки ден, допълни Командарев.
Признава, че филмът не е лесен, в никакъв случай не е забавление, но всички истории в него са истински. Да, това се случва около нас. Единият вариант е да правим филми за малкия процент хора в България, които живеят добре, или за 80-90 % от хората, които живеят в реалността от Посоки. Ако приемем тази реалност за нормална, значи сме съучастници, подчерта Стефан Командарев.

В работата по филма си той е ползвал трима консултанти от голяма таксиметрова фирма в столицата. А актьорите са зад воланите на шест реални таксиметрови автомобили. Затова и героите говорят с езика на нормалните хора. 250 таксисти гледаха първата прожекция на филма в кино Одеон и му бяха повярвали. Посоки им хареса, защото бе реалистичен за тях, доволен от реакцията на шофьорите е режисьорът. И разкри, че историята на филма е била вдъхновена от негово пътуване с такси, което карал професор по ядрена физика.

Дори помпата, с която моят герой въртеше брояча в копърката си, е реална. Сега вече ще знам какво прави таксиджия, когато натиска копче на дистанционно като за автомобилна аларма, включи се в разговора Герасим Герасимов- Геро. 

Целия текст прочетете в КАПАНА.БГ