Източник: Lost in Plovdiv
Петрова нива е една от най-дългите отсечки в Кючук Париж и по нея постоянно се редуват малки едноетажни постройки с китни дворчета и ниско панелно строителство
Район Южен е официално най-гъстонаселеният квартал под тепетата и населението му превъзхожда по брой, дори това на някои областни градове като Шумен, например. В последните години мястото доста се разрасна и застрои, а повече за историята на участъка около Бетонния мост – може да прочетете в една от предишните ни статии.
Днес обаче, ще ви разходим по една съвсем обикновена уличка в тази част, по която наглед няма нищо забележително, но пък представя в доста интересен аспект развитието на пространството, съчетавайки в себе си както ниските, почти паянтови едноетажни къщи от миналото, така и по-нови кооперации и панелни блокове.
Името Петрова нива идва от едно от най-свещените места в Странджа планина, където на Преображение 11-13 юни 1903 година 47 делегати на конгреса на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия взимат историческото решение да подкрепят избухналото по-рано в Македония Илинденско въстание. То бива потушено с нечувана жестокост, а оцелелите напускат родния край и търсят спасение в свободна България.
За началото ѝ се влиза от малката бензиностанция Петрол на ул. Димитър Талев. Първите номера са ниски пететажни блокчета, построени около 1978 г. в типичната за соца архотектура. Любопитно е, че входове 1 и 3 са на улицата, а номерата от 2-16 са построени в г-образна форма между ул. Петрова нива и ул. Чорлу.
Интересен факт е още, че ако шофирате направо по нея, няма как да излезете на по-голяма пътна артерия. Въпреки че е една от най-дългите в квартала и се пресича от булевард Никола Вапцаров и завършва в булевард Александър Стамболийски, всички подходи направо са без директен изход към пътя.
Обхожда се за около 15 минути нормален ход в посока и в пейзажа постоянно се редуват старите постройки от началото на застрояването ѝ със сгради от социализма, монолитни семейни кооперации и съвсем ново строителство. Всичко обаче е до около 5 етажа и дори на моменти създава усещането за разходка по-скоро в някой малък български град или дори село.
Между зданията все още има пространства, в които живущите са си поставили пейки за приказка и отдих, а за децата има останали от най-старите модели катерушки и люлки. Вероятно едни от последните, които може да се видят в квартала, тъй като буквално всяко междублоково кътче вече е със разрешително за строеж.
По дължината ѝ има точно три малки хранителни магазинчета, които отвориха врати около 90-те години на миналия век и все още устояват на конкуренцията на големите супермаркети в близост. В самия край стои табелата и на кафе-сладкарница, която обаче в почивния ден бе затворена, а на едно все още незастроено петно ще намерите дори и платен паркинг!
Ето, това е смисълът на израза „да се загубиш в града“ и буквално да преоткриеш някое местенце, което макар и да не е туристически популярно, предава частица от своя чар за неповторимата атмосфера на Града под тепетата.
А коя е вашата уличка, по която искате да се разходи екипът на единствения двуезичен дигитален гид в Пловдив следващия път?
