Пловдивският театър е в трескава подготовка за старта на „Сцена на кръстопът“, на само, защото е домакин на форума, но защото той ще започне с две премиери на трупата в първите два дни- „Вампир“ и „Старецът и морето“.
Премиерата на „Вампир” ще даде старт на 26-ото издание на фестивала на 10 септември в голямата зала на Драмата. Спектакълът е под режисурата на проф. Пламен Марков, който заедно с автора на сценографията и костюмите Мира Каланова загатнаха какво да очаква публиката в събота.
„ Има какво ново да се каже с този класически текст на Антон Страшимиров. Случайно или не, стартирахме този проект с пловдивския театър в момент, в който се навършват 150 години от рождението на големия драматург и писател. Има много актуални към съвремието неща в текста. Но най-вече актуални са драмите и страстите на българина, които много често са саморазрушителни”, каза режисьорът проф. Пламен Марков.
В героите във „Вампир” той е вплел връзки с някои от най-ранните разкази на Страшимиров от Странджанския край. „Правим това без да кастрираме и променяме автора”, отбеляза проф. Марков.
Публиката няма да види етнография на сцената. Всичко на нея обаче ще изглежда автентично спрямо начина на мислене и живота на хората от времето на действието във „Вампир”.
„ Харесвам традиционното, суеверията, страховете на хората от миналото, които формират и дрехите. Визията в спектакъла е експресионистична. Огромна част от костюмите са правени на ръка, като всеки от тях е преминал през мен. Те са моята гледна точка към хората от онова време”, разкри авторът на сценографията и костюмите Мира Каланова.
„Вампир”
Автор: Антон Страшимиров
Сценична адаптация: Пламен Марков
Режисьор: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Музика: Петя Диманова
Участват: Ивана Папазова, Мария Сотирова, Добрин Досев, Ирина Митева, Радина Думанян, Константин Еленков, Владимир Солаков, Тодор Генов, Стоян Сърданов, Стефан Попов, Марин Младенов, Венелин Методиев, Красимир Василев, Петър Тосков, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Патриция Пъндева, Спартак Апостолов, Борис Кръстев
СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО
„Казах, че съм по-особен старец и сега е време да го покажа”. С този цитат от великия роман на Ърнест Хемингуей „Старецът и морето” Красимир Ранков описа най- колоритно преминаването през процеса на моноспектакъла му, носещ името на литературния шедьовър. Драматизацията но текста на Хемингуей е на Александър Секулов, постановчик е самият Краси Ранков, а режисьор е брат му Веселин Ранков. Премиерата на спектакъла на пловдивския театър ще е на 11 септември в Камерната зала на Драмата, в рамките на програмата на „Сцена на кръстопът”.
„1\3 от живота ми е пряко свързана с морето. Корабът тръгна, а аз останах на брега и няма как, станах артист”, каза Красимир Ранков, като припомни, че преди да се занимава с изкуство буквално е израснал край и в морето, 3 години е бил във флота, а после е бил и в брегова охрана.
„Сега се върнах към боцманската работа, към такелажа”, пошегува се Ранков.
„Най-важно за човек в морето е да си определи мястото. За това за необходими маяци, ориентири. Почти на края на моя творчески път ми се отдаде тази възможност да направя анализ, дисекция на собствения си живот. Опитвам се да разкажа всичко онова, което съм изпитал и научил в живота си. Почти във всяка реплика в този тест откривам прашинка от него. Пресъздавам текста с и през моя живот, моите търсения. Тук ще видите истинския Краси Ранков, а не някой измислен човек”, каза актьорът в навечерието на премиерата на моноспектакъла си „Старецът и морето”.
Той подчерта, че няма под чия друга режисура да влезе в този процес, освен под тази на брат си Веселин Ранков, който го познава най-добре.
„Много е трудно да работиш с един самобитен актьор като Красимир Ранков, а е още по-трудно, когато той ти е брат, батко. В моноспектаклите най-сложното нещо е да се въздържиш от собствените си представи и илюзии, тъй като той е като изповед. Сега вървя след брат си и се учудвам”, каза режисьорът Веселин Ранков.
Двамата са репетирали в читалището в родния си Балчик, преди да дойдат за премиерата на „Старецът и морето” в Пловдив.
„Лесно е с роднина да си откровен. Винаги сме били критични един към друг. Не си прощаваме, не си спестяваме нищо. И в работата по спектакъла сега е така”, казаха братя Ранкови.
„ Една от основните теми в романа е, че човек трябва да се опитва да се бори по пътя си. Но паралелна е линията за деградацията на духовността, темата за съвестта. И въпросът е имаме ли право в опита си да оцелеем, да убиваме околните, физически и духовно”, замисли се над текста Красимир Ранков.
„Морето е живота- носенето по безкрайната шир понякога е с много силни вълнения, бури, странични вълни. По-добър повод за откровение от този текст не съм срещал”, каза на финал Краси Ранков.
