Отговорният студент, който има ясно поставена цел, се превръща в митологичен образ у нас
Стефка Георгиева
Ех, какви студенти имаше едно време… Това ми каза един дядо по път за работа, а неговата фраза ми напомни за едни незаварени от мен времена, когато младите хора са мечтаели да учат в университет, но малцина от тях са успявали. За онези години само съм чувала истории, които звучат колкото тъжно, толкова и обнадеждаващо за личностното развитие на младите хора, които вече са на преклонна възраст.
Днес е празникът на студентите. Кои обаче са те? Какви са и за какво се борят? Особено важно е уточнението, че не можем да сложим всички студенти под общ знаменател. Хилядите хора, обучаващи се в българските вузове са постъпили в учебните заведения по различни причини. Първите от тях – защото знаят какво искат и се опитват да го постигнат, а вторите по-скоро заради фразата „студентски живот, ах, сладък живот“.
Пожелаваме успех на първите! Макар че само дипломата не им е достатъчна. За да реализират като специалисти в областта, в която желаят, е нужно още упоритост и много работа. Но съчетаят ли тези три неща, макар и да се твърди, че в България всичко шуробаджанащина, магията се получава и нищо не може да спре, да речем Гинка от най-затънтеното село в страната, да стане доктор на науките. Разбира се, тя трябва да вярва в себе си и да е отдадена на работата си, пък с упоритостта и, все някой ще забележи момичето, което се опитва да промени част от света, в частност личния си такъв и ще и подаде ръка.
Вторият тип студенти са малко по-деликатна тема. Те по-скоро учат, защото родителите им така искат, или просто за да продължат с още 4 години безгрижното гимназиално минало. В този случай (не че в първия не се случва), мама и тате стават донори. Дават всичко от себе си, за да образоват отрочето си, което в не малко случаи дори не присъства на задължителните упражнения в университета, но нали все пак учи детето, оставете го намира. Всички заделени пари отиват при бъдещия висшист – за наем, сметки, джобни (които често биват харчени по баровете). Те също ще се дипломират и ще се борят заедно с първите за свободни работни позиции. Не е справедливо, но е факт.
Има и едни митични създания, почти на изчезване, които съчетават първите два типа. Те учат, когато е нужно и се забавляват когато могат. Те са отговорни, не изпускат живота, а по-скоро здраво го стискат в ръце. Този трети тип студенти знаят как да разпределят времето си и да подреждат личите си приоритети. И на тях искрено им се възхищавам.
А ние от Под Тепето честитим празника на всички, без значение към коя от трите условни групи спадат. И желаем най-искрено успех на младите, и малко амбиция, защото колкото и клиширано да звучи – в младите е бъдещето и те са надеждата.
