Димитър Герганов
А сега накъде след гръцкия референдум?
Народът в съотношение 61:39 каза „Не” на кредиторите. Внушителна победа на демокрацията или потресаваща наглост? Няма да преклоним глава пред изнудването на международните финансови „хищници” или просто „няма да платим”! Гледната точка може да бъде различна. Левичари и крайнодесни в целия свят се радват на гръцкото „Охи”, сякаш е първи залп на крайцера „Аврора”. Смущаващо родство на хора, които по дефиниция би трябвало да се намират от двете страни на барикадата. Първите виждат в триумфа на Ципрас възмездие над омразния им капитализъм, вторите началото на края на не по-малко противната им обединена Европа.
През това време останалият свят, сякаш е изпаднал в ступор. От Париж и Берлин идват разнопосочни сигнали, а в Брюксел чакат указания. Среднощна телефонна дипломация, срещи през ден на финансовите министри. Хвърчат писма, изявления пред медиите, финансови анализатори и политически наблюдатели се упражняват в провидство. И този Европейски съюз, уж изграден върху принципи еднакви за всички свои членове, има претенцията за глобален лидер? Да бъде пример и модел за подражание! Абсурд! Няма никакъв начин! Не, и след като не е способен да разреши елементарна криза в задния си двор.
Какъв точно е гръцкият случай? 260 милиарда евро външен дълг равен на космическите 160 % от БВП. Вече намаляван на два пъти през последните 5 години! Средна лихва по дълга в размер на 2,7% – впрочем значително по-ниска от лихвите по задълженията на съвестен платец като България. Матуритетът на гръцките кредити е 12 години, което означава, че Атина би трябвало да плаща ежегодно около 7 милиарда евро лихви и след няколко години, когато изтичат гратисните периоди, да отделя най-малко по 20 милиарда евро на година за главници. Последните цифри могат да се редуцират донякъде чрез „превъртане на дълга” или казано иначе – взимане на нови заеми. Стига някой да е готов да ги отпуска…
На пръв поглед обслужването на подобни по размери задължения от икономика като гръцката изглежда невъзможно. Кредиторите са напълно наясно с това. Какво тогава искат от гордите елини? Бюджетните разходи на Гърция за пенсии и социални плащания са в размер на космическите 24 % от БВП или всяко четвърто евро! За сравнение в социална Германия процентът е около 12, а в бедна България нивото е под 10 %. Вариантите за редукция не са много – намаляване на пенсии и вдигане на възрастта – мерки ужасно непопулярни в която и да е държава.
Следващото желание на кредиторите е една неособено любима думичка и у нас – приватизация! Гърция е държавата в ЕС с най-голям дял на държавна собственост в икономиката. Пристанища, ЕРП-та, морски флот… всяко едно евро трябва да отиде за погасяване на дългове. В „рецептурника” на МВФ има още две „лекарства” – вдигане на данъци и съкращения на държавни служители. Проблемите тук са, че гръцката данъчна администрация е сред най-калпавите в Европа и едно повишение на налозите най-вероятно ще изиграе обратна роля. Освен това страната загуби 25 % от своя БВП през последните 6 години, а безработицата е цели 26 % от трудоспособното население. Прилагането на подобен род мерки обикновено води до свиване на икономиката през първите 1-2 години или казано по друг начин – „нещата първо трябва да се влошат още, преди да започнат да се оправят!
До тук нищо изключително. Гърция нито е първата фалирала държава, нито ще бъде последната. Какво направиха „хулиганчетата” Ципрас и компания? Стремежът им за политическо оцеляване и възможно най-добра сделка е разбираем. Всеки един рационално мислещ човек, вероятно би действал по същия начин. Преди референдума обаче! Този ход счупи глупомера! Така нареченият „финансист” Варуфакис може да упражнява „Теория на игрите” пред своите студенти, колкото си иска, но в голямата политика има правила. Някои са гъвкави, други доста твърдо установени. Да го кажем така – екзотиката си има цена и гърците съвсем скоро ще я разберат…
Какво толкова са направили? – ще се учудят някои. Ами, след демокрацията и науките, гърците извадиха нов Прометей на чиято факла пише – „Няма да платим, а вие ще продължите да ни плащате”! На съвсем резонния въпрос – Защо? Отговорът е пределно лаконичен – Защото сте ни длъжни! Само по себе си „гръцкото нововъведение” не би било опасно, стига да остане изолиран случай. С титана обаче не се получило така и огънят достигнал до цялото човечество. В основата на европейската архитектура е заложен принципът на солидарността, което не трябва да се бърка с мързела и нахалството, които впрочем са заразни като грип. Затова когато кредиторите отпускат поредния транш на Атина, да се готвят за „следващите елини”…
А можеше да бъде далеч по-просто. Щеше да бъде достатъчно гърците да пият едно узо по-малко през следващите десетина години… Солидарност!?
