От къде тръгнахме, та къде отиваме

Биляна Янкова

На всеки от нас му се е налагало да ползва държавните железници поне веднъж- по работа, за развлечение с приятели, за разходка и т.н. Темата е сериозна и засяга и мен самата, затова я приемам доста присърце. Не долавяте ли нотка на трагикомизъм в цялата ситуация?
Стотици, ако не хиляди хора няма да могат да се придвижват до работа/училище или близки, защото пътническите влакове носят малък доход на железницата. Мотрисите, както и вагоните, са стари и би трябвало да бъдат спрени от експлоатация. Пътуването само по себе си е трудно не само за пътници, но и за работещите в БДЖ. А сега дори нея няма да я има за мнозина. Стотици ще останат без работа, а други- без превоз.
 Причината за лошото състояние на железниците е, че властни лица във времето са опитвали да развият автомобилния транспорт за сметка на железопътния поради неясни причини. В следствие от тези действия БДЖ е неконурентноспособен на останалия транспорт. Дори днес този абсурд продължава.
Беше пуснат слух, че мястото на спрените влакове ще бъде заето от автобусна фирма, отново собственост на БДЖ. За този трагикомизъм споменах по-горе. Щом линиите, по които се движи железницата не са доходоносни, защо по тях ще бъдат пускани автобуси? От къде субсидии, с чии пари? И за чий джоб?
Според бивш служител на БДЖ в момента ръководни позиции заемат некомпетентни лица, водени от лични интереси. Днес пренебрегнат е фактът, че железниците са не само най-евтиният начин за придвижване, но и най-сигурният. Подходящ е за тежки зимни условия, за разлика от автомобилния, например.
По последни новини транспортният министър Ивайло Московски е заявил, че няма да бъдат спирани влаковете. През февруари би трябвало да бъде изготвена стратегия за закрепване на финансовото положение на железниците.
Искрено се надявам да има някакво положително развитие. Дано следващия месец бъда приятно изненадана не само аз, а всички, които разчитат на този превоз по една или друга причина.  Надявам се ако не може абсурдът да бъде спрян, то поне да бъде сведен до минимум. Дали днес Вазов би написал продължение на разказа „Дядо Йоцо гледа“ и какъв ли край щеше да има той?  
С такива решения и действия народът и държавата биват потъпквани ден след ден, а младежта бива прокудена от родните земи.  Нека поне железницата ни оставят!