Кой е първият кмет на Пловдив след Освобождението?

След по-малко от два месеца той се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му

На 24 януари 1878 г. в един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието се събират знатни българи, гърци, евреи и арменци. На срещата първенците на града единодушно решават, че за градоначалник е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в Пловдив – български, гръцки и турски. Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел след Освобождението фамилията Самоковлиев.

Той е е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал в търговията с гайтани, аби, чорапи и други. Така абаджията се превърнал и в добър търговец. Заедно с хаджи Калчо Дренски са първите настоятели на църквата „Св. Богородица”. Тогава храмът е един от епицентровете на църковната борба между българи и гърци.  През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Бил в тричленната комисия (заедно с д-р Ст. Чомаков и Т. Кесяков), която отишла след подписване на Санстефанския мирен договор 1878 да благодари на великия княз Н. Николаевич в Сан Стефано от името на Южна България.

Назначен от Временното руско управление, той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Руснаците му оказват съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците ( бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.След по-малко от два месеца първият кмет на Пловдив се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му.

Представителите на гражданството тогава предлагат управлението на града да поеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.

Според историческите източници, първият кмет на Пловдив след Освобождението е имал къща на улица “Станционна”, сега “Иван Вазов”. Той и семейството му живеели на № 4. В книгата си “Познатият непознат Пловдив” Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банкова сграда.

Днес спомен за Атанас Самоковеца е най-късата уличка в квартал Капана, която носи неговото името, но едва ли са много хората, знаещи неговата история.

Вижте Фоторазходка по най-късата улица в квартала на творческите индустрии. 

Снимка на корицата: притежание на РИМ-Пловдив

Източник: Lost in Plovdiv