Издирва се Франк Куаст от Кършияка

Стискам тази история зад зъбите си от доста време и въпреки репортерските усилия, които положих, не мога да открия човека на снимката
Защо?
Снимките, които виждате не са от канадски медии, направени са в Пловдив, Кършияка от Марио Тодоров в нощта на 23 септември 2019-а година. Тогава горя склад за мебели, в който се оказа, че има скрити тонове гориво, а по-късно разследващите обявиха, че пожарът е умишлен.

На първата си мие обувките един от „дежурните“ огнеборци, които спасиха квартала от страшен взрив онази нощ, след напрегнатите часове в стихията. На следващата леко се вижда профилът му.

Издирването на F. Quast
На 30-ти септември 2019-а писах на канадския департамент на огнеборците. Няколко дни по-късно, след справка от там отговориха, че няма такъв действащ пожарникар в Торонто и ме препратиха към профсъюза, а от там към секцията за ветерани. След по-малко от месец вече имах отговор:

“Капитан Франк Куaст се пенсионира като ръководител на една от районните служби в Торонто през 2006-а година. Той бе изпратен с почести в заслужена почивка, след 31 години служба на града и обществото. “

Репортерското проучване продължи дистанционно и достигна до Happy Days Houseboats – лодки под наем на езерото Pigeon, Онтарио. Компанията е създадена през 1978 г. от бащата на Франк, Зиги, който имигрира от Германия в Канада през 1967 г. със съпругата си и двете си малки деца. Когато Зиги починал неочаквано, Франк се стремял да подпомогне бизнеса по какъвто и да е начин, щом неговият график на пълно работно време в пожарната в Торонто му позволявал.

С течение на времето Франк и съпругата му Джил поемат напълно компанията.
Свързах се с тях, изпратих снимката от пожара в Кършияка, на която пловдивски огнеборец носи бракуваната униформа на Франк и зачакахме да разберем кой е той, за да ги запознаем, макар и виртуално.

Снимка на Франк, публикувана в страницата на компанията, преди година.
Успях също да открия снимка на капитан Куаст в местен канадски вестник. Репортажът бе за пожар в административна сграда, а на фотографията той пушеше пура на булевард, между два специализирани автомобила на канадската пожарна, след успешното потушаване на огъня, а под кадъра се четеше “Героите са уморени”.
Разказах на шефа на местната пожарна за издирването и как ще е хубава житейска история, ако ги свържем. Той сподели ентусиазма ми и отвърна: “Ако аз запаля цигара след пожар на улицата и ме снимате, ще бъда разпънат на кръст!”. И е абсолютно прав.
Периодично на живо при официални и неформални срещи разпитвах за F. Quast от Пловдив. За три години успях да науча, че “адашът” на Франк от Канада работи в III-та РС на ПБЗН, или както тук я наричаме – Пожарната на Панаира и толкова…
Започнах да питам всеки огнеборец, който срещах, защо не получавам съдействие да свържем двамата Франковци, та Франк от Канада е щастлив да знае, че бракуваната му униформа продължава да служи на негов колега в другия край на света, който спасява животи и имоти с нея.
Отговорите, които получавах бяха:
– Франк от Кършияка е щастлив, че униформата на Франк от Канада е у него, защото от България той не е получил такава…
– Франк от Кършияка няма да бъде афиширан, не защото майка му и баща му не се го кръстили Франк, а защото той си върши работата с бракуваното от колегите му зад Океана…
– Франк от Кръшияка се скри още по-добре и когато разбра, че адашът му от Канада се е пенсионирал 9 години преди старото му работно облекло да стигне до Пожарната в Пловдив, знаейки, че там униформите се сменят на всеки 10 години, ако не са повредени…
… има още тирета, които ще помрачат настроението и на D. Snowball, и на Чичо Манчо, и на всички четящи.

Това е любима моя снимка на колегата Руслан Йорданов, направена през март 2017-а на пл. Централен.  

Ако сте пропуснали, пожарникар на годината в Пловдив 2019 ми каза, че с исканото увеличение ще си купи фенерче за каската за работа.
Върнах лентата назад до 2015-а и момента, в който тези униформи се появиха в Пожарната в Пловдив.
Тогава пожарникарят, който ни управляваше, дойде в двора на улицата с гордото име Преслав. Пред строените си “колеги” застана с владиката и каза на “дългите” да спрат да се карат, че попа ги гледа и ще продължи да го прави. На огнеборците рече, че много добре ги разбира, защото и той бил започнал от тук като тях и рамо до рамо били влизали в огъня и че всички са дошли да им засвидетелстват уважение и да им предадат едно дарение – бракувани дрехи от Канада. От своя страна шефът на българската пожарна – главен комисар Николай Николов каза, че преди 5 години започнал „един много сериозен проект за модернизация на българската Пожарна и той е факт, благодарение и на господин Здравко Димитров. В момента нашите колеги са облечени в екипи, които използват канадските пожарникари в Торонто.“
После момчетата споделиха, че им събрали по 20 лева, за да освободят дарението от митницата.
П.П.: Този разказ съвсем не е посветен на репортерските ми усилия. Да, това щеше да бъде една красива житейска история, ако Франк от Кършияка се беше запознал с Франк от Канада на живо. Само, че лирическият герой от Пловдив по всяка вероятност събира пари я за каска, я за брадва, я за нова униформа.
Остават въпросите, които зададох в началото на това издирване:

• Защо на гърбовете на тези момчета стоят имената на техни канадски колеги, част от тях отдавна пенсионери?
• Защо при положение, че има обучени и готови хора, които могат да им помагат, визирам общинските доброволни формирования 112, тези доброволци нямат право да дават дежурства с тях в моментите, в които пожарната има нужда от подкрепа?
• Кога един противопожарен инспектор ще има достатъчно правомощия и контрол, когато установи, че дадено от него предписание към етажна собственост или физическо лице не е изпълнено и съответно тези хора да понесат санкциите си?
• Защо пожарникарите са принуждавани от други министерства да убиват патици с пожарникарска пяна, при положение, че тя не е в излишък?
• Защо маркучът на ивекото стига само до третия етаж…?

Има и още, но ако управляващите започнат реформата в сектора с решението на тези въпроси и се допитат до мъжете, които всеки ден са в огъня за другите, може и да има надежда!