Славена Шекерлетова
Колко бавно се превръщаме в себе си
колко бързо си отиваме
„След три минути“ – втората книга с поезия на Вангел Имреоров е на път за срещи със своите читатели. Първата е в София на 14 септември от 18.30 часа в галерия „Прегърни ме“, ул. „Георги С. Раковски“ 63. Стихотворения ще изпълни актьорът Иван Станчев. В Пловдив премиерата очакваме на 16 септември от 18.00 часа в Bee Bop Café, ул. „Гладстон“ 1. Представят – Ина Иванова и Владислав Христов.
Вангел Имреоров създава нежен поетичен свят със своите някак тихи, но много истински думи, събрани в 67 страници от издателство за поезия „Да“ на Силвия Чолева. С Вангел разговаряме точно преди първите срещи на книгата му с читатели в София и Пловдив.
Кое е горивото за твоите стихове, кое им дава енергията?
„…в мен живее всичко, което някога съм бил и ще бъда…“
В първата ми книга, имаше едно стихотворение, което завършва ето така:
Тъгата е твоята естетика –-
като бавна прегръдка в непознат град.
Защо гладуваш за светлина,
щом намираш очертанията на живота си
само в тъмното?
Аз много често пиша за времето, което пазим в себе си, което рисува по нас и ни формира. Времето, като съвсем изчерпаем и напълно незаменим ресурс и новите начини, които търся, за да запазя време за себе си. Да съм спокоен.
А спокойствието става все по-голям лукс. Стиховете ми са вдъхновени от моментите, в които намирам тишина. Тогава ги чувам най-добре и тогава мога да ги запиша най-ясно.
Какво от миналото ти се иска да остане в (с) теб и какво ново имаш нужда да развиеш? Може и от гледна точка на писането на поезия?
Достатъчно от миналото, че да мога да живея пълноценно – нито повече, нито по-малко. Аз много искам да съм по-търпелив и мил към себе си. Това е нещо, на което се уча от много време. Писането ми помага да намирам прошка и за себе си.
Кои са книгите и авторите, които са ти повлияли като човек, а и като писател?
С времето те се менят, откривам за себе си нови автори и текстове, с които се разбирам, които ме разбират. От чуждестранните автори много обичам Мери Оливър, Марк Странд, Вислава Шимборска, Адам Загаевски, Чеслав Милош, Габриела Мистрал и Пабло Неруда. Много са. Предполагам по изброените вече се досещате, че чета страшно много поезия. Покрай писането на стихове, аз имах удоволствието да се запозная и работя и с прекрасни наши автори, на които се радвам и възхищавам. Такива са Влади Христов, Радо Чичев, Стефан Иванов, Габриела Манова, Теа Монева, Наталия Иванова, Албена Тодорова.
Думите не ми достигат за всичко, което научих от и направиха за мен Марин Бодаков и Силвия Чолева. Без тях нямаше да съм тук. Без Марин щях още да пиша стихове за блога си като хоби.
Цялото интервю на Славена Шекерлетова с Вангел Имреоров може да прочетете в Капана.бг.
