Димитър Инджов: И малки хора са рисували велики, гениални картини! Трябва да разграничаваме човека от твореца

Колекцията ми е пъзелът на живота ми, казва меценатът

Колекционерството е сезифов труд. Истинският колекционер е аристократ на духа с мисия- да съхрани, да запази културата. Така влезе в изключителния разговор с Александър Секулов може би най- сериозният и голям колекционер на изобразително изкуство в България Димитър Инджов. Той излезе на сцената в Петното за един изключително интересен и искрен диалог, в който разкри и сензационни, и забавни, и тъжни детайли от професията си и културата на България въобще. Ще ви представим целия разказ на мецената в няколко различни епизода, защото това, което каза той, от други уста не може да се чуе.

Има една черта в характера, която понякога ми пречи в работата- максималист съм. Искам най-доброто, искам всичко, което ме вълнува. Може би е било лакомия в началото, днес е необходимост, дръпна леко завесите Димитър Инджов. Той дели колекционерите на три групи- тези, които купуват изкуство с инвестиционна цел, онези, които купуват, за да се легитимират пред обществото и истинските колекционери, като него. Първите са водени от по-субективни подбуди. Те са събирачи на изкуство с икономическа цел. Не ми пречат, не ме дразнят дори. Те помагат на изкуството. Същото се отнася и за втория тип- богатите хора, които искат да влязат през парадния вход във висшата класа, купувайки изкуство. Те дълбоко в себе си са първенюта, но в крайна сметка също помагат на изкуството. Третият вид колекционери са истинските аристократи на духа с потребност да изкупуват изкуство заради любовта към изкуството, а не по икономически причини. Най-често те са чувствителни, интуитивни хора, които често успяват да бъдат двигатели на дадени общества. Тези хора никога не са случайни. Съдбата им помага, защото купуват стойностно изкуство, а не подпомагат посредствеността, разкри Инджов. След което подчерта, че всеки един колекционер в даден момент има нужда да се похвали. И го стори на свой ред: Имам огромна колекция. Толкова е голяма, че моите завистници дори не могат да си представят.

Той не скри, че в техния бранш ударите под кръста са ежедневие. И даде скорошен пример с книгата, посветена на Златю Бояджиев. Издателите помолили Инджов да предостави част от платната на Златю от колекцията си за страниците на луксозното издание. Той вади 35 платна от депото си, кара ги в столицата за снимки. Направих го заради паметта на нацията, а не да покажа какво имам от Златю. Книгата излезе и се оказа, че в нея няма нито една моя картина. Това се е случило, тъй като казах да пишат Колекция Инджов под снимките. Оказа се, че на другите колекционери не им е лесно с мен. Така ми казаха, каза Инджов.

И допълни, че творците са чувствителни като деца и човек трябва да ги разбира и познава. Аз живея с тях и за тях. И съм видял толкова злоба и завист в това общество, с взаимно отричане на себеподобните, прояви на невероятно лицемерие. Да се радваш на успехите на другите е  величие на духа. Има и изключения- хора, които са надмогнали завистта и злобата, които приемат успехите на другите. Но не са много. Творецът и човекът трябва да се разграничават. Когато има препокриване, е нещо страхотно. Но и малки хора създават гениални, епохални творби.  Един именит и голям наш художник веднъж ми каза нещо, което не ще забравя: Духовното е за народа, за нас за мангизите. Това ме потресе, изкърти ме. Каза ми го художник, който има велики картини, в много от работите му има цяла вселена. В този момент започнах да разграничавам твореца от човека, направи откровение колекционерът Димитър Инджов.

Колекцията е жив организъм, който се променя непрекъснато. Като видя колекцията на един човек мога да му направя пълен психологически профил. Моята колекция например е пъзелът на моя живот, допълни Инджов. Като голяма своя лична и национална победа счита откриването на една от най-големите картини, 2 на 2 метра, на първия сюрреалист в света Жорж Папазов, която намира в чужбина и връща в България след дълго търсене.

Очаквайте продължение!