„Пълна лудница!”. Така бившият журналист Виктор Кадири, който от години живее, работи и гласува на Острова, определя начина, по който протича изборния ден във Великобритания. След като там отвориха само 35 секции, а не 87, колкото бяха заявени, правото на вот за нашенците в Англия е изключително затруднено.
„ Стратфорд, кварталът с най-многото българи, има само една секция. От два часа и половина съм на опашката пред секцията и дори не съм а преполовил. Хората зъзнат, но са силно мотивирани да гласуват”, разказа за Под тепето Кадири, чакайки да стигне до заветната урна.
„ Навсякъде из Лондон ситуацията е подобна. Чака се по 3-4 часа. Някои хора с деца се отказаха пред очите ми. Но масово хора седят и чакат реда си. Огромна е опашката.
Вкиснати са всички от цялата работа. Обаче още повече се надъхват да гласуват от това нещо. Няма да си ходят и не искат да си ходят”, подчерта Кадири. Той прати и снимки от безкрайната опашка.
Ето какво написа във Фейсбук Мария Спирова, член на секция в Сътън:
Избори във Великобритания:
ЛУДНИЦАТА Е ПЪЛНА
В Лондон Сътън са дошли 600 човека, полицаите се опитват да подреждат опашките.
Стотици чакат в Баркинг, Гринуич и Стратфорд.
В Оксфорд, който покрива огромна територия, от Рединг до Суиндън и Нюбъри, за 3 часа гласуваха около 300 души.
Не знам какво да ви кажа, освен, че това не е честно. Нито към избирателите, нито към хората в комисиите, рискуващи здравето си на крак над 16 часа само в деня на изборите, без да броим работата по създаването на секциите.
Напливът е огромен и очакван.
Ако имахме 87 секции, колкото си заявихме, а не 35, както законът нелепо настоява, гражданският ентусиазъм на хората тук нямаше да се разбива по този начин във вълнолома на идиотската реалност, наложена ни от една държава, която едновременно иска парите ни и се ужасява от гласовете ни.
Гражданите на България имат нужда от дистанционно гласуване, както се прави навсякъде в цивилизацията (включително Румъния). Не знам как по-ясно можем да го докажем.
Пиша това от тоалетната, която посещавам за първи път, откакто сме отворили секцията в 7 сутринта.
Не съм яла, нито пила. Какво правят и как издържат колегите в Лондон, не ми стига въображението да кажа.
Стискайте ни палци и гласувайте, не ни жалете. Хванали сме се на това хоро, ще го тропаме. Колкото пъти се наложи, докато държавата заработи за нас.
П.П. Без да сме ги молили, гласоподаватели ни носят шоколад и кафе, за да не се гътнем. Един от тях пусна бюлетината в урната, с ярко синя маска на лицето, погледна ни и каза: „Не ме виждате, но ви се усмихвам.“
