Под небето
Прегазеният в Катуница Петър: Раните остават- и физическите, и тези в сърцето
Смълчан и замислен. Навел глава, Петър Георгиев застана на гроба на един от най-добрите си приятели Ангел Петров днес на обяд. Младежът стискаше зъби и си спомняше злополучната вечер, когато бусът прегази Ангел, а в последствие и той попадна под гумите на ромските валяци, които се опитваха да избягат от имението на Киро Рашков от гнева на хората. Болката остава. И физическата, и тази в сърцето. Втората е по-силна и по-упорита. Сигурно винаги ще я има. Както и физическата, както се оказва. Винаги ще нося спомена от случилото се и в главата, и по тялото си. Травмите ми не само не са отшумели, ами се влошават. Тазобедрената ми става се обажда всеки ден, каза Петър край вечния дом на Ангел Петров.