Темата за бъдещия служебен премиер излезе на преден план както в политическите среди, така и сред обществените фигури, които по Конституция могат да заемат поста. Основният закон предвижда, че за служебен министър-председател могат да бъдат назначени председателят на Народното събрание, управителят или подуправител на БНБ, председателят или заместник-председател на Сметната палата, както и омбудсманът или неговият заместник.
Председателят на парламента Рая Назарян подчерта, че макар в Конституцията да няма йерархия между тези фигури, ролята на шефа на НС е съществено различна. „Той е единственият, който е пряк участник в политическия процес“, посочи тя. Според Назарян именно тази политическа обвързаност поставя под съмнение безпристрастността, ако председателят на парламента оглави служебен кабинет в навечерието на избори. „Служебният премиер трябва да бъде максимално отдалечен от политиката“, категорична бе тя.
По-късно Назарян уточни, че при хипотеза на оставка на президента и вицепрезидента тя би поела функциите на държавен глава, както е записано в Конституцията, но към момента не е търсена от Румен Радев за позицията служебен премиер.
Омбудсманът Велислава Делчева също изрази резерви. По думите ѝ заемането на премиерския пост би застрашило независимостта на институцията.
„Отговорността не означава да приемеш всеки пост, който ти предложат, а да направиш информирана преценка“, заяви тя и допълни, че същият принцип трябва да важи и за заместник-омбудсмана.
От „Да, България“ Ивайло Мирчев посочи, че според него реалната алтернатива за служебен премиер е Андрей Гюров. Той предупреди, че без независима фигура начело на кабинета влиянието на Делян Пеевски може да се запази върху ключови институции и да постави под въпрос честността на изборите.
От ИТН пък отхвърлиха самата концепция за т.нар. „домова книга“. Тошко Йорданов я нарече „абсолютна глупост“ и обвини ПП–ДБ, че са създали излишни хипотези. По повод евентуален политически проект на президента Радев той коментира, че политическият живот не е статичен и появата на нови формации не бива да плаши никого.
Така дебатът за служебния премиер очерта не само процедурен, но и дълбоко политически сблъсък за ролята, влиянието и гаранциите за честен вот в предстоящия изборен цикъл.
