Атанас Атанасов: Идеята за съкращаване на съдилища е твърде неясна. Не е посочена философия, нито пък са начертани конкретни намерения
Висшият съдебен съвет не се вслушва в своя коректив, смята председателят на ССБ
Атанас Атанасов, председател на Съюза на съдиите в България, застана пред микрофона на Под тепето веднага след годишното редовно Общо отчетно събрание на структурата, което се проведе в Пловдив. Темата на събитието бе „Защото професионалната солидарност има традиция и значение”. В дискусионния панел се включиха членът на ВСС Калин Калпакчиев, който говори за новите правила за отчитане на натовареността в системата в лекцията си „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика”. Специален гост на годишното събрание бе съдията от Върховен съд- Колорадо Ричард Габриел, който говори на тема „Оценка на съда от потребители на съда и други юридически професии“. Социологът Живко Георгиев пък запозна аудиторията с резултатите от проведеното в 5 районни съдилища изследване на тема „Районните съдилища в контекста на местната общност”. С Атанас Атанасов разговаря Иво Дернев.
Има ли Съюзът на съдиите конкретна позиция по повод закриването на съдилища и рисковете, които евентуално крие това- в името на спестяване на Х пари да се стигне до липса до правораздаване на Y на брой граждани?
Проблемът е, че тази идея за съкращаване на районни съдилища е твърде неясна. Висшият съдебен съвет обяви преди една година, че ще извърши реорганизация на съдебната карта. Обаче без да каже как. Нито като философия, нито като конкретни намерения. Съюзът на съдиите се обърна към ВСС, когато от там обявиха тази идея, с едно писмо, в което призовахме да получим отговор на въпроса: „Каква ще е философията?”. Дали например ще се съкращават малки съдилища. Или пък ще се съкращават някои от административните съдилища, които направиха във всяка област. Обаче отговор нямаше. Затова решихме да изследваме каква е ролята на малките съдилища за общините, именно за да кажем, че не трябва механично да се постъпва. На този етап няма никаква официална позиция от страна на ВСС, за д можем ние да излезем с контра позиция. Някакви слухове само витаят, че ще съкращават няколко малки съдилища, като се говори за Каварна, Пещера и др. Но без някакви конкретни идеи и планове за това.
Какви рискове крие закриването на съдилището в Пещера например?
Рисковете бяха посочени в изследването на социолога Живко Георгиев. Всичко за местната общност е важно и взаимосвързано. Така както хаотично са закривани здравни или образователни институции, ако по същия начин започнат да се закриват съдилища, това в крайна сметка, отваря няколко въпроса. Първо: Дали ще доведе до някакви икономии във финансово изражение? И второ: Как ще се отрази на хората по места? Така че продължаваме да настояваме пред Висшия съдебен съвет да подхожда внимателно и да посочи критериите, които се целят. Дали се гони за цел уеднаквяване на натовареността на съдиите, тъй като в някои малки съдилища наистина колегите работят с пъти дела по-малко? Или пък икономически са съображенията? Или пък има необходимост от повишаване числеността на съдиите в по- горещи район, както са сега тези с бежанците и конкретно- районът в Царево, в който двамата съдии там са недостатъчни? Нашата роля е не да вземаме решения, а да сме коректив. Да посочваме аргументите, които трябва да се вземат предвид от ВСС.
А той, ВСС, вслушва ли се в своя коректив?
Не, не много. Както казах, още преди година поискахме да се каже все пак каква е философията за тази реорганизация, ясен отговор още няма. Като изключим активността на няколко члена на ВСС като Калин Калпакчиев, които съставят така нареченото малцинство във висшия орган.
Какво ви каза американският опит, в лицето на върховен съдия Ричард Габриел и въобще онова, което се случва в съда в Колорадо, приложимо ли е у нас?
Американският опит, който бе споделен, е че се разчита много на общността да оценява ефективността на работата на съдилищата. Както е в Колорадо. Това, което ни бе показано от американския съдия беше начинът, по който хора от съответната общност, които не са юристи, оценяват как съдията се държи в зала, дали са разбираеми актовете му, по какъв начин той се отнася със страните. И това е в основата на кадровото развитие на съдиите там. Тоест, може да се разчита за обективна оценка на общността от страна на съда. Нещо, за което ние тук можем само да мечтаем.
Темата на годишната ви среща бе „Защото професионалната солидарност има традиция и значение”. Какво е нивото на професионална солидарност и колегиалност в системата?
Не е на достатъчно ниво. Затова една от целите на Съюза е да работим да се утвърждава тази солидарност и толерантност, защото това е начинът, по който съдебната власт може да се защити от някакви нападки. От необосновани критики. Има случаи включително и на зловредни и целенасочени медийни атаки към отделни съдии и към Съюза като цяло. Така че солидарността е начин за защита, за утвърждаване на самата общност. А от друга страна е начин за утвърждаване на професионализма. Тъй като когато съдиите са сами корективи на своите колеги, това има значение, тъй като така може да се осигури по-добро правосъдие. Ние се опитваме сами да развием форми по повишаване на квалификацията. Една от дейностите, които развива Съюзът на съдиите, е да изследваме от какво конкретно професионално обучение имат нужда съдиите в определен съд. Осигуряваме лектори, било то съдии от ВКС, или видни теоретици. Правим дискусии по определени теми. В крайна сметка това е професионалната солидарност.
