Ивета Ружинова
В града кучета има много – малки и големи, със стопани и без, страшни и не чак толкова. Но едно четириного е познато на целия град, или на хората, които са имали шанса да го зърнат. Защото си е жив късмет да видиш немски дог с габаритите на малък трактор по улиците на Пловдив- нашият герой е единствен. Всъщност петнистият черно-бял великан носи нежното име Натали и е в пъти по- нежен и изискан от названието си, въпреки страховитата си осанка. Мързеливата красавица следва стопанката си навсякъде, въпреки, че предпочита да се търкаля в ложето си. А собственичката е най-спокойният човек под тепетата- едва ли някой ще се опита да дръпне синджира от врата й в тази компания. Тя е най-доброто същество на света. Хората го разбират, едва когато я доближат. А такива се намират на всеки 2-3 минути и на всеки 200-300 метра. Галят я, радват й се от сърце. Така радват и мен. Натали има нужда от любов, не само от моята любов, а от любовта на хората. Всички имаме нужда от любов, мъдрува стопанката на исполина Наталия- кака Ганка.
Тя води дога дори в кварталната бакалия, въпреки, че с влизането на четириногото положението става „слон в стъкларски магазин“. Натали е емигрантка под тепетата. Получава пловдивска адресна регистрация преди шест години. Преди това е била панагюрка. В малкото градче обаче приемали немския дог като нещо средно между кон, гепард и Баскервилското куче, та животът й никак не бил лек.
Въпреки огромните си размери и 80-те си кила, Натали е със стомах на врабче.- стигат й две филийки хляб и 2-3 кокала. Такава е породата, сподели собственичката, която се грижи сама за дога. И ако с предишните си опашати любимци е имала недоразумения и кавги със съседите, то сега нищо не пречи на разбирателството с хората от блока, тъй като и те обожават животинката. Ганка и Наталия дори делят една постеля. Спят заедно, щастливи и влюбени. Гушка ме като човек. Е, като едър човек. Но по интуиция намира начин като ме гушне, да не ми тежи, отбелязва стопанката. 
