Автор: Доротея Николова
Подкаст: Какво може Европа?
След две години война Европа и Западът вече не се изненадват от украинската решителност, свикнаха с нея, но пък се измориха. Признак за умората е и продължителността на политическите пазарлъци за помощта, която европейци – със или без участието на Съединените щати, оказват на Украйна. За разлика от европейците, украинците нямат избор да свикнат с войната.
Участници:
Йевлен Хлибовицки, ръководител на Frontier Institute, политически мозъчен тръст в Киев, екперт, сочен за най-добре познаващ социо-културната среда в Украйна в последните 30 години
Петко Петков, българин, един от хилядите български доброволци от самото начало на войната. Преместил се да живее в Киев през юни 2022 г., по-късно регистрира фирма в Украйна. Съосновател (заедно с двама украинци) на благотворителната фондация Гуртум, която възстановява училищата в Гостомел, Киевска област, разрушени в първите дни на войната
Тетяна Станева – базирана в Киев българка, представител на българското малцинство в Украйна (третото по брой по официални данни), родена в с. Чушмелий (Криничное), Одеска област, продуцент, режисьор и сценарист
Володимир Гарматюк, украински журналист, преселил се в Полша в първите месеци след войната
Георг Спьотле, пенсиониран унгарски военен и експерт по сигурност (фрийленс продукция от Унгария)
Ана Бенати, редактор в унгарското издание на Форбс
Росен Цветков, журналист в бТВ
Виктория Пидубна, украинска преводачка в Чернихив
Игор Карпиченко, базиран в Одеса украински журналист
Макар формално да бележим като начало на войната ранните часове на 24 февруари, войната в Украйна беше факт много преди това в района на Донбас – още от 2014-а. Годината на смъртоносните сблъсъци на Майдана в Киев – т.нар. Революция на достойнството (Revolution of Dignity), завършила с отстраняването на тогавашният проруски украински президент Виктор Янукович, годината, в която Русия незаконно окупира Крим и отвори кутията на Пандора.
И точно в този специфичен момент – през 2014, Украйна получи и своята война за независимост.
След две години война Европа и Западът вече не се изненадват от украинската решителност, свикнаха с нея, но пък се измориха.
Признак за умората е и продължителността на политическите пазарлъци за помощта, която европейци – със или без участието на Съединените щати, оказват на Украйна.
За разлика от европейците, украинците нямат избор да свикнат с войната.
Загубиха страха си. Свикнаха с обстрела. Така както сме свикнали с работата, образованието на децата и всичко останало.
Преди пълномащабното нахлуване на Русия проучвания показваха различия в общественото мнение за присъединяването към Европейския съюз и НАТО между рускоезичните региони на юг и изток и останалата част от Украйна. Две години по-късно хората масово искат страната им да се присъедини към НАТО, а подкрепата за членство в ЕС е още по-голяма.
За момента обаче никой в Европа не е готов да прави компромиси – било то политически, икономически или други.
Във вече третата година от най-мащабната война в Европа от 1945 г. насам скрит и неясен е и изходът от нея.
Към днешна дата, близо 90% от украинците изразяват тревога от намаляването на световната подкрепа за Украйна.
Според Йевлен Хлибовицки светът трябва да осъзнае, че Украйна се бори в защита на ценностите, които са скъпи за Запада. Украинците смятат намалената международна подкрепа, корупцията, вътрешното разделение и дезинформацията за основни заплахи, на второ място след военната агресия на Русия.
При това положение, имаме ли избор като европейци да не бъдем подкрепящи?
Може би да, но при наличието на толкова агресивна страна в света… ако не сме подкрепящи, може сами да се изправим срещу агресора.
Подкастите от поредицата „Какво може Европа?“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
