Спомен от Даляна в Резово

Багер тръгна да бута култовия Далян на прочутия рибар Васко Паяка в село Резово тази сутрин. Община Царево изпрати механизирана техника в рибарското селище в пограничното морско селце, а мероприятието бе обявено като „почистване с механизирана техника на поземлен имот с начин на трайно ползване „пасища, мери”. Жители на Резово и чести гости на Даляна обаче спряха акцията като застанаха пред багера. Дали и кога ще се върне той, не стана ясно. Но Даляна, това толкова колоритно, вкусно и истинско място, е на път да замине в историята. Под тепето поска един весел репортаж от 2012г., когато на гости на Васко Паяка бе тогавашният ни кулинарен кореспондент с бодрия псевдоним ДъвчиИ КебапчИ. Приятно четене…

Пееш ли? Ще ядеш само ако изпееш песен на Емил Димитров? Така ме посреща Васко Паяка в убежището си. Свое и на още стотици членове на частния му френд клуб Даляна в Резово. Реакциите ми- първо се почесах, после изхрипах в трагичен опит да наглася гласните си струни, които не стават дори за говорене, камо ли за песен. А сетне, с чувство за репресия, притеснение и онова усещане, че сякаш си глътнал жива пираня, която се опитва да те издере отвътре откъм стомаха, подвих опашка. Знам, че Паяка пуска да те нахрани, само когато му е харно. Или когато изпълниш заданието му на входа в тоя прословут талян на границата с Турция, дето и Бонд, Джеймс Бонд не може припари, ако Паяка му каже „Бе я си иби мамата мишест-ка“.

А той, Паяка- опънал се гол до кръста на една вехта маса сред куп от розови салфетки от типа ронливи, върти средно тънка ( или средно дебела) чаша в ръка пълна със зеленикава течност, блести в бански от два и петдесет и джапанки от лев и десет, с изящна растителност около устата и нелепа пустош в челюстта за соченото за гастро рай кътче, зад чийто рул седи този несравним образ. Почесва окосмяването около пъпа на сякаш изваян от сомалийски скулптор коремец. И отсича властно: Аре, морски, елате! Ще ви нараним и напоим.

Запазвам спокойствие, усещайки че пиранята в корема капитулира. Въпреки, че ми идва да крещя след три неуспешни опита да пробия тази крепост наречена Френд Клуб Даляна Резово (бахти, колко петзвездно и слънчевбрячески звучи). Стискам зъби въпреки еуфорията, за да не му се накриви нещо мустака на тоя Паяка, та да не реши в последния момент да ме изгони, та оня дзвер в корема ми да живне отново. А и дамата с която съм да се разпени с: „Що за типче си, в един ресторант ли не можеш да ме вкараш?“.

Вече вдигнал гордо глава, погледът се насища. Наоколо- като кадър на Костурица. Голи до кръста мъже фиркат, шляпат на шопски и ядат с ръце с яростта на избягали концлагеристи. В двора- стара готварска печка от чугун, мръсен Голден Ретрийвър със слънчеви очила, маркуч с течаща вода, на който всеки да се къпе та да не губи ценни секунди от гуляя с търчане до близкото Черно море. За допълнителен разкош: танцуващ сиртаки около съпругата, тъщата, балдъзата и дъщеря си столичанин от Банишора с ярко червен от външната температура и вътрешната (от ракията) тумбак; около него с лапи се предпазва Ретрийвърът със слънчеви очила; макети на кораби, плакати на кораби, снимки на кораби, картички на кораби; карти на заровени съкровища и изровени такива; и плакати на голи жени, много голи жени. И Паяка,  който дефилира с трите си зъба на шефската маса. Пичът става, подвива леко колене във волно съчетание с поредния Облак (мента с мастика), който пие. Идва време за поръчката! „Така, една шопска салата, две рибени чорби и порция риби“, направо си записва той. Противя се на чорбите. „На промоция е, само я опитайте“. Салата без лук, викам аз, тъй като мисля да се отдам след Даляна на морска романтика. Дуки. Шопската иде с поне половин килограм лучец в нея. Ама вкусен, мамка му! Да ти го таковам и на романтиката. А рибата ( зарган, попчета великани, сафрид) още ти диша в чинията- извадена е от морето само преди няколко часа. Да се чудиш дишане уста в уста ли да й правиш, или да я рупаш. Толкова прясна, че й усещаш пулса, докато я дъвчеш. И толкова вкусна- че усещаш ритъма на сърцето на Паяка, който цял живот е готвил риба. А чорбата- сякаш дошла от друга морска вселена. Може би негде от Марс, дето американците сега правят чорби. Дайте още на промоция!

На масата в далечината, умислен политически поглед в прясната риба в чинията си е впил бившият първи в столичния общински съвет Владимир Кисьов. Гледа на рибоците в чинията си не като на бюлетина, а като на плячка. И вероятно Даляна в Резово за Кисьов е единственото място, където електоралната единица или общинската сделка е парчето сафрид в олюпения порцелан на Паяка. На масата му ента мента с мастика пие едър мъж с корем колкото половин Странджа, но без растителността (кьосе е човека). Представя се като жител на столичния Надежда и говори мечтателно и в бъдеще неопределено време за коктейл Циганка (ракия с мастика). Говори и за Минчо Минчев, Жорж Ганчев, Ганч Жоржов и прочие- все съседи в Резово, на които той е помагал да си строят къщите. Човекът с прякор Шопа е глътнал обем колкото цялото Черно море, но не със солена вода а с високи градуси. „Мен жената… Табаните трябва да ми целува. Къща в Резово й напраих, две вили във Витоша, апартамент в Надежда. Кво да ви разправям“, гъгне приятно фирканият човек от Надежда. Вие от кой квартал сте, задава стратегически въпрос на оня от Банишора, дето тресе Сиртаки край кучето със слънчеви очила, тъщата и поглед в група голи русалки на гигантски плакат пичага. А сиртакито се тресе на песен на Форинър. „Ааа, дискът е един път. Като почнеш да танцуваш и няма спирка. От Аце Деце до Цеца Величкович“, обяснява на Паяка.

„Миячката ме напусна, така че ако ви сервираме в пластмаса, да не се кумите“, вмята Капитана. „Ти заеби миячката, зъбите си оправи“, казва онзи, с мечтата за Циганка, от Надежда. „Една мадама ми предложи на място да ми докара стоматоложки стол и да ме оправи, ама няма да се дам, я“, отговаря Паяка и проскърцва през кариесите си. „Аре Шопе, дай“, крясва Паяка на фолклорен мотив. „Ей, ще те бъхтя, тва е македонско“, скача Шопа. След две наздравици котвите са заровени.

Ония от Банишора тръгват да си ходят, въпреки притесненията на тъщата, че всички са къркани, а Гранична полиция дебне от храстите край Резово. Паяка, в  знак на доверие и финансова стабилност, им хвърля един химикал и празен лист хартия: „Смятайте си! Значи: риба- 8 лева. Салата- 3 лева. Бургаско- лев и двайсет. Малка мента- 51 стотинки“, диктува като на Уолстрийт капитана. А масата вади сума 40 лева. „Има сделка“, казва Васил Георгиев- Паяка и им връчва клубна карта.

И на мен ми връчва, ама ми прави сам сметката. „Вие сте дебютанти в нашия клуб, за тва“, обяснява Паяка, тупкайки неделикатно кучето със слънчевите очила по гърба. А Шопа вади разчет, който кара и Влади Кисьов да се наежи: „Пет долара беше квадрата тука. Аз изчаках руската мафия да дойде и ударих- продавах на десетократно повече“. „Ай, сектир бе Шопе. Пий си облака“, отговаря Паяка. А Шопа: Вие от кой квартал сте?

Тук не вярваме на политиците. А разчитаме на това, което казват синоптиците, защото в морето са ни инвестициите, изпраща ни Капитана на Даляна- Паяка. Влезли ли сте веднъж, можете да се връщате, отбелязва той на изпроводяк.