Каничка с вино, парче бумбар, много спомени и малко мечти
Павката възражда Бумбарника с дреболията си
Снимки: Златина ГеоргиеваКаничка с вино. Това е първата картина, която изниква в носталгичните спомени за Бумбарника. Поднесеното в стъклени кани бяло и червено опиянение не е единственото, което кара по-възрастните пловдивчани да замрежват поглед, сякаш още виждат приятелите си на една маса в култовата кръчма. Ами апетитните дреболии и най-вече рядко вкусния бумбар? Разните дребни, малки, сочни и засищащи късчета вкусотии са били основен повод за опашки пред вечно пълното място. Сега, години по-късно, храната се възражда, и то от човек, излязъл от недрата на оная обстановка. Човек, който днес прави всичко по точно същия начин, че и с по-голяма любов- Павката. След дългогодишен стремеж да върне кухнята на филибелии, вече 10 години той поднася същия вкус на мезенцата в своето място- Карузо, което колкото е в центъра, толкова е и закътано в тихите улици зад същия Тримонциум, в който се намираше Бумбарника.
Със съвършено кулинарни ръце и много тайни, той успява да задвижи машината на времето и да зарадва феновете на шкембето и черавцата отново. Трудно е да се каже, че сред тези хапки има един деликатес. Невъзможно е да избереш любимо, та затова често хората взимат от всичко по малко. Дреболиите са някак съвършени на цвят и аромат, пръщещи още от фурната. Това е място, на което сядаш, за да ти е вкусно. Агнешки черавца, телешки и агнешки ядки, агнешка главичка, шкембенце, телешко езиче, мозък по поръчка и още дребни причини за облизване на пръстите. Месцата могат да са на скара или пържени. Количеството и вида на подправките се пази в желязна тайна. Непоколебимо Павката отказва да разкрие времето на печене, хитринките за вкус и всички ония тънкости, заради които го наричат майстор.
За незнаещите защо Бумбарника е бил символ на Пловдив следва едно кратко описание. Родена в хотел Тримонциум през пролетта на 1959 година, кръчмата става бързо любима за пловдивчани и гости на града. Отваряла за клиенти в 16:00 часа и затваряла врати в 23:00. А още час преди отварянето, навън чакали прави на опашка чеда на Бакхус. Мястото е било тихо, без музика. Единствено през лятото от градината се чувал класически оркестър на живо. Великото ястие, предлагано там, се разбира от името на кръчмата- бумбар. Глезена храна, нуждаеща се от дълго старание, а и голям майсторлък. Посветените в тайната на бумбара пазят секретно рецептата. Тя е останала, докато вече всичко е заличено от легендарното място. Почти няма снимки, изчезнало е и менюто, има само сладък бохемски спомен от живеещите по онова време.
Магията на старите ястия в момента може все пак да се намери точно зад Партийния дом, в една малка уличка, пуста откъм коли и хора. Толкова тясна, че единствената причина за посещение е ресторантчето. С друго име и подобни навици, то предлага същата храна.
Още от напускането си и затварянето на Бумбарника, около 1991 година, Павката има една едничка мечта- да върне на хората оная радост -всекидневна. Радостта от дреболията. В опита да възроди култовия храм на хапването и пийването той получава отхвърляния от всякъде по ред причини- нежелание от другите да му съдействат, проблем е и невъзможността да си намери голяма кухня, същата като едно време. По времето на Иван Чомаков Павката намира най-подходящия терен- в Партийния дом, ресторанта „При кмета“. Но се оказва невъзможно да наеме общинския терен заради наредени търгове. Все пак не се е отказал. Днес той продължава да търси подходящото място- с голяма кухня и пространство да се развихри, за да възроди легендарната кръчма Бумбарника.
