От 7 до 26 юни 2024 г. известната фотографка Соня Станкова ще представи пред публика изложбата си „MIO TEMPO“ – своеобразна ретроспекция на най-доброто в портретния жанр на своето фотографско изкуство. Автор на хиляди изображения в кариерата си на фотограф-художник, днес Соня стига до разбирането, че „цикълът „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет“.
Този цикъл е заснет в средата на 80-те години на XX век, снимките от него са представяни на национални и международни форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии. Като Соня Станкова отбелязва: „Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов“. Но те има какво да ни „кажат“ и днес след толкова години и превратности, запечатали мига на тогавашната си среща с обектива.
А защо „MIO TEMPO“? „МОЕТО ВРЕМЕ“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент“.
Изложбата ще се открие на 7 юни в 18:00 ч. в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия, ул. „Артин Гидиков“ №11 в Стария град.
Тя е част от защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.
Соня Станкова за изложбата си „MIO TEMPO“:
„Моето време“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент.
„Репортажни портрети в студио“ е цикъл, заснет от мен в средата на 80-те години, преседял в шкафа ми необходимото време, за да заживее сега отново. През годините снимките са представяни на национални и международни фотографски форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии… Заглавията са различни според времето и мястото. Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов.
Представянето на портретите в галерия „Мексиканско изкуство“ в Стария Пловдив е най-естественият път, като завръщане у дома – тези хора живеят или са живели тук, някой дори може да ги разпознае, а може и да си направи селфи с портрета на своя роднина. Фотографията е запазила образа и мига на заснемането, целият разказ е в този негатив 9/13. „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет.
ДА ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗОПАЧАВА А ДА СЕ КАЗВА ТОЧНО.НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИШ ИЗЛОЖБА ,СЛЕД КАТО НЕГАТИВИТЕ НА СНИМКИТЕ НЕ СА ТВОИ И СИ СЛУЖИТЕЛ КОЙТО МЕХАНИЧНО НАТИСКА КОПЧЕТО КАТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ,ЗА ДА СИ ПОЛУЧИШ ЗАПЛАТАТА СИ ТОГАВА.
Трябва да се направи уточнение.Тези фотографии са правени през 80 на миналия век.Соня е служител на предприятието Българска фотография.Студиото,фотоапарата и всичко останало е собственост на предприятието.Тя е била длъжна който влезе в държавното студио да го снима за документи или др. но без никакви творчески виждания,както се твърди.Като съвременен автомат за снимки за диокументи ,нищо повече.Дори негативите не са нейна собственост.Това са неоспорими факти, а не измислици.Може да се провери .