Общински институт „Старинен Пловдив“ ще отбележи своя рожден ден на 1 април с една много специална и „лична“ изложба, която носи името „Възродено наследство“, експонирана в откритите пространства на Стария град.
Изложбата е посветена на 66 години от създаването на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, като фокусът на експозицията е насочен към труда на многобройните специалисти, участвали през годините в неговото възстановяване и опазване.
Оригинални архитектурни чертежи, архитектурни улични силуети, както и на отделни къщи, знакови архитектурни стилове разказват за труда на архитекти, инженери и реставратори, посветили живота си за възстановяване на емблематични за Възраждането архитектурни стилове и как през времето се е случила реставрацията, консервацията и адаптацията на къщите с Резервата. В изложбата „Възроденото наследство“ са използвани материали от богатия технически архив, който стопанисва ОИ „Старинен Пловдив“, той е най- пълния и единствен, разказаха от екипа на института.
Откриването ще се състои на 1 април 2022 г. от 17:30 ч. на площад „Атанас Кръстев“ в Стария град. Празникът ще продължи с концерт в двора на Балабановата къща от 18:00 ч., с участието на проф. Борислав Ясенов – флейта и ас. Йордан Тоновски – пиано от АМТИИ „проф. Асен Диамандиев“.
Всяка година Общински институт „Старинен Пловдив“ отбелязва няколко важни годишнини. Те са свързани с паметни за института дати. През 1956 год. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват (АИР), а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване на паметниците от миналото. От 2011г. е и в списъка на археологическите резервати. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Съвсем не на шега, на 1 април 1969 година се създава Управление „Старинен Пловдив“ и за негов началник е назначен Атанас Кръстев. Управлението, впоследствие е именувано на Сдружение, а от 2004 г. носи днешното си име Общински институт „Старинен Пловдив. Името на Атанас Кръстев – Начо Културата се превръща в синоним за мащабен градеж, който възражда старинната градска част. Редица личности с разнообразни професии са отдали активния си път за каузата Старинен Пловдив. Най-напред, това са хората от неговия екип – достолепната красавица и полиглот Елена Узунска – главен уредник, архитект Петко Кекеманов, по-късно и младата Емилия Балабанова и много други.
През 2022 г. се навършват 100 години от рождението на Атанас Кръстев (роден на 17 септември 1922 г. ) И заради всичко това, знаците за памет от страна на екипа на Общински институт „Старинен Пловдив“, ще ни съпътстват през цялата 2022 година.
„Те са израз на благодарност към първите в градежа и вдъхновение за настоящите, а защо не и бъдещи служители на института. Екипът готви много интересни прояви през годината и съвсем естествено ще има специално посветени на Начо Културата“, разказа директорът доц. д-р Елена Кантарева- Дечева.
Крайно време е да признаем, че с изселването на достойни стари фамилии кореняци за да бъдат „обобществени“ имотите им Трихълмието от жив градски организъм с бебета, с бабета на бяло сладко в клюкарника, с дантели на простора, с калдаръм-кокони беше опростачено до …черупки с по някой скучаещ чиновник на заплата, до сергиджи-турист-претенц-комплексарски преструвки.
Сега Градът се затруднява да стопанисва резервата и се чуди как да се отърве от съсобствености и собствености и напира обратно сенчесто приватизиране.
Огромния принос в национален мащаб на проф. арх. Пейо Бербенлиев, основал и структурирал и ръководил десетилетия наред масивните възстановителни дейности на ИПК / НИПК през 70-те и 80-те години и неговите специалисти бива нарочно („политкоректно“?) игнорирано от добре известни агитки и властелини легендосъчинители…
От архивите на ПодТепето -а също и от ПловдивОнЛайн- намираме изчерпателна информация от очевидци на този Линк: https://podtepeto.com/aktualno/kusthite-v-starinen-plovdiv-propuskani-ot-turistite-video/ и можем да си сверим часовниците.
Масивни интереси се намесват и лобират около Стария Пловдив, внимавайте с митологията! „Нямало да бъде такъв без Начо“ ли – именно, щеше да бъде истински, както са го ГРАДили кореняците!