Арх. Прокопиев не знае защо са демонтирали арката на Димчо Павлов
Харесвах този знак, беше на точното си място, обяснява той
Познавах бегло твореца. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете като лопати, връща лентата архитектът
Публично обругаване. Така творците определиха демонтирането на гранитната творба на знаковия пловдивски скулптор Димчо Павлов от Цар-Симеоновата градина. Както писахме вчера, арт гилдията се възпротиви остро срещу решението на общината да „измете” от парка арката на покойния маестро. Колеги и приятели на Павлов са възмутени от акта на администрацията и го определят като варварство и вандализъм. Под тепето потърси и арх. Петко Прокопиев, по чийто проект се реконструира Цар- Симеоновата градина. Той предпочете да напише нещо по казуса, от което разбираме, че според него мястото на арката е в парка. А и тя бе част от проекта му.
Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години. Затова настилката там е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.
Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО Пловдив, а той работеше по наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце – на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.
Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха знам ли къде е , за да го купят.
Ще работиш върху един обект и няма да проучиш неговата история,да разбереш кои творци са допринесли за него преди теб!
архитект с претенции не бих оправдал!
А какво стана с детската площадка в градината,за която Димчо имаше одобрен идеен проект,минал през Държавна комисия по синтез на изкуствата,приет на съвет към САБ?
Къде са авторските права на автора?
cпете спокойно,Сташа,Вера и Чочо напуснаха Пловдив едва ли някога ще се върнат
Е нали ще ставаме кУЛТУРНА столица… Трябва да се разчисти терен за нови „инсталации“! Стенопис на Йоан Левиев в културния дом, скулптури на Кольо Савов от главната… За какво са ни?Неизброими са своеволията на управляващите без да се допитат до обществеността
, но пък какви чешми само правят…
В Цар Сиеоновата градина много хора си проявиха творческите инициативи. Така стана и с Арката, или строителят се е объркал, защото не беше предвидено да се маха, или някой общинар. Що се отнася до „подовото осветление“, арх. Прокопиев няма никаква вина. И то е инициатива на друг.