Харесвах този знак, беше на точното си място, обяснява той
Познавах бегло твореца. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете като лопати, връща лентата архитектът
Публично обругаване. Така творците определиха демонтирането на гранитната творба на знаковия пловдивски скулптор Димчо Павлов от Цар-Симеоновата градина. Както писахме вчера, арт гилдията се възпротиви остро срещу решението на общината да „измете” от парка арката на покойния маестро. Колеги и приятели на Павлов са възмутени от акта на администрацията и го определят като варварство и вандализъм. Под тепето потърси и арх. Петко Прокопиев, по чийто проект се реконструира Цар- Симеоновата градина. Той предпочете да напише нещо по казуса, от което разбираме, че според него мястото на арката е в парка. А и тя бе част от проекта му.
Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години. Затова настилката там е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.
Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО Пловдив, а той работеше по наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце – на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.
Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха знам ли къде е , за да го купят.
Арх.Прокопиев си противоречи, хем всеки ден е в Цар Симеоновата градина, хем не знае за арката…
Симеоне, моля те не цитирай мисли, които принадлежат другиму…
И трябваше да напиша няколко коментара, защото видиш ли системата на тъпото под тепе не позволява повече от 420 символа коментар… Сега и ограничения на мисълта решават да слагат „програмистите“
Но преди да е красиво едно градско пространство то би трябвало да е функционално, удобно и съобразено с нуждите на тези, които ще го потребяват. Що се отнася до арката – най-вероятно пак се вдига излишна „журналистическа“ пара както с псевдо обезглавяването на Деметра.
Значи тово е опзи „архитект“, превърнал Цар Симеоновата градина в кич – с това „подово“ осветление в различни цветове. После се дразни, че майките с количките не харесвали поставените павета… Нямам думи. Някои хора се възприемат прекалено насериозно и си мислят, че обществото е просто една непросветева сган, която нищо не разбира от „изкуството“ им.
ЦИТАТ ОТ ДРУГА МЕДИЯ ……….. „Ела да те запозная с моя добър приятел и един от най-добрите кметове – Иван Тотев!
………..С тази реплика министърът на културата представи кмета на Пловдив на секретаря си в Министерството на културата преди старта на кръглата маса на тема „Българската изложба в Лувъра – нови възможности за реклама на страната и за културно исторически туризъм“, която се провежда в Градския дом на културата Борис Христов.
Прекрасна идея – да се върне арката. ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ , бих си пожелал, да пише на нея…
Съгласен съм с Odin, когато човек застане под арката , пред него е бъдещето а назад е миналото . ..
Мястото на арката е в цар Симеоновата градина, на мястото посочено от архитекта. Завръщането и ще слее в едно минало, настояще и бъдеще. Това е смисълът и
Бахти бездарниците тези! ВЪРНЕТЕ АРКАТА ОБРАТНО!!!