Хвърлянето на прах ще продължи месеци, а бежанците ще прииждат в Европа. Турция вече си поиска 5 милиарда евро – 3 милиарда не стигали. Шенген замина в историята
Димитър Герганов
Улисани в „съжителство” и „робство” просто не виждаме, какво се случва около нас. Отказваме. Заравяме главата в пясъка. Снишаваме се с надежда, да ни подмине бурята. Е, няма. Никога не става така. Някой си Орхан Памук ни предупреждава. Не е за първи път. Не е за 10-ти дори! Кой пък е тоя? – ще попитат част от вас. Писател е – турски, европейски, световен! Има Нобелова награда за литература през 2006 г. Превеждан на 63 езика, лауреат на множество международни награди, член на престижни академии. Горкият Орхан Памук. Касандра, която никой не иска да слуша. Нито пък да вижда. Широко затворените очи са по европейска програма.
Писателят ни предупреждава, че ЕС сам си е вързал ръцете пред Турция, надявайки се Анкара, да се задейства по въпроса за имигрантите и ИД. „Те европейците забравиха всичките си ценности” – казва Памук. Има предвид нарушенията на граждански права, арестите на учени и журналисти, необявената война в кюрдските райони. Състоянието на „демокрацията” в Турция в момента е на такова ниво, че страната не отговаря на критериите за кандидат-член на ЕС. Нито на Съюза за колективна отбрана. И вината е изцяло в Европа, която съучастнически „подри” републиканските завети на Кемал Ататюрк. Секуларната държава е само на книга.
През последните 10 години Турция много се промени. Армията, която някога беше гарант на светската държава вече не е политически фактор. Опасността от военни преврати – 4 пъти през последните 50 г. не съществува. След процеса „Ергенекон” стотици висши военни, журналисти и общественици бяха вкарани в затвора по обвинения за заговор срещу новия конституционен ред, да се разбира – искали да свалят от власт Ердоган. Забрадките се завърнаха. Демокрацията, уж победи. Проблемите с крайните ислямисти, левичарите и кюрдските сепаратисти обаче останаха. Протестите в парка „Гези” показаха, че властта има такива и с гражданското общество.
През 2013 г. Ердоган влезе в конфликт и със съюзника си Феятулах Гюлен – влиятелен ислямски духовник с многобройни последователи и сериозна финансова мощ. Причината – нежелание да дели властта, а и разлика в принципите. Гюлен, който впрочем живее в САЩ, минава за икуменист – вярва във взаимното съвместно съществуване между религиите и отрича насилието. Към момента не са известни негови следовници да подкрепят тероризма под каквато и да е форма. Турция на Ердоган изживя своята „петилетка” на икономически растеж и нарастнал международен авторитет, но междувременно се появиха все по-честите обвинения в „султански амбиции”. Отношенията с Израел са в фризера още от 2010 г. след инцидента с кораба „Мави Мармара”. Съществува напрежение и с всички останали съседи с изключение на България. Най-новата „придобивка” – конфронтацията с Русия след свалянето на самолета ескалира. В търсене на „полезен ход” Анкара предприема все по-хазартни ходове. Влиятелни американски медии описват Ердоган като „непредвидим”!
Гордиевият възел в момента се казва Сирия. По един или друг начин той ще бъде разсечен. „Острието” се нарича – цени на петрола. Сирия? Тази доскоро сравнително уредена страна. Само преди година всички бяхме убедени, че Башар Асад е мрачен диктатор и извор на всички злини. Махаме го и следва килим от рози, впрочем Дамаск е родината на розите. С времето ситуацията се оказа по-сложна. Излезе, че в Сирия се води религиозна война и „опозиция” според нашите европейски представи просто не съществува, както и да я опаковат. Така Асад се превърна в „необходимото зло”. Кюрдите също. Всъщност най-добре би било те да изчезнат. В Анкара и Рияд ще бъдат щастливи.
Сирийската „каша” направи така, че руснаците да изглеждат „добри”. Още едно необходимо зло. Ако в Киев са имали някакви надежди, най-добре да ги забравят. Най-вече за Крим. Ще бъдат разменени. Или пък похарчени е по-точната дума. Не, че не се е случвало и преди. Висшата политика е цинична, все пак. Сирийският възел ще бъде разсечен. В зависимост от „меча” ще последва ефектът на доминото в Ирак, Либия, Йемен и на други места. Решението обаче няма да дойде от така наречените мирни преговори в Женева, най-малкото защото всички засегнати не са представени. Хвърлянето на прах ще продължи месеци, а бежанците ще прииждат в Европа. Турция вече си поиска 5 милиарда евро – 3 милиарда не стигали. Шенген замина в историята.
Още една такава година и ЕС ще го последва. „Говорилнята” в Брюксел ще се разтури. Ако ви харесва повече – „седянката”. Дали ще липсва на някой? Ще си отиде поради липсата на истинско лидерство. Заради неумението да се води „риъл политик” – цинична, ала единствено работеща необходимост. Така е било и винаги ще бъде…
