Бай Сандо чукна 101 години в Одеон
Най-възрастният социалист надъха партията
Александър Николов- Бай Сандо отпразнува 101 години днес в ресторант Одеон. Столетникът бе заобиколен от далеч по-зелени от него близки и приятели, и както подчерта сам, се е почувствал много млад. Както и изглежда, между впрочем. На кондицията и физиката на Бай Сандо могат да завидят много 60-годишни мъже. На пръсти се броят дори бръчките по лицето му, като неговата рецепта за здравословен начин на живот е въздържание от пороците- никакъв алкохол и никакви цигари.
Да поздрави вековника дойде народният представител Георги Търновалийски. Николов е социалистът с най-много партиен стаж в пловдивската организация на БСП, антифашист с две смъртни присъди по времето на царска България. Градският председател на червените Георги Гергов изпрати на рожденика специален подарък – бронзова пластика „Личност”. Приеми сърдечните пожелания на пловдивските социалисти, бъди все така енергичен и вдъхновяващ пример за нас, каза Търновалийски, връчвайки му електронната членска карта.
Питат ме как се стига до 100 години, започна първия си тост бай Сандо. Ами така – на 19 години ми отнеха гражданско-политическите права за 8 години, на 28 г. бях, когато отново ми ги отнеха за още двайсет години. Взеха ми ги, но сега ще ги живея, каза рожденикът с чувство за хумор за годините, когато бил осъден на смърт от фашисткия режим, защото е комунист. Той си спомни бедното и трудно детството в многодетно семейство на емигранти от Вардарска Македония, върна се в чирашките години, които прекарал в Бургас и София. Едва 17- годишен, в столицата работил по 12 часа в малка сладкарска фабрика и в свободното време четял. Романът „Спартак” силно впечатлил и оставил трайни следи в юношата. Отделял всяка свободна минута, за да чете главите на книгата, на чиято корица пишело „Станете вие, роби презрени”. По това време попаднал и на няколко беседи, организирани от профсъюзите. Окончателно възприел комунистическите идеи, когато започнал Лайпцигския процес.
През целия си живот съм живял с думите на Ботев, Смирненски и Вапцаров, каза бай Сандо и нарече техните творби словесни паметници. После рецитира талантливо и страстно на гостите си Ботевата „Молитва” и „Червените ескадрони”.
Обществото се развива по определени закони, но партията ще я има, защото няма друг, който да защити хората, които са оставени немощни, надъха партията си бай Сандо.