Ентусиаст се опитва да промени образователна система у нас с иновация
Работи по проект за създаване на детски книжки, в които децата ще могат да научат повече за своя истински роден край
Професор в Токийския университет изчислил, че в България живеят най-красивите жени
Иван Ботев е млад, усмихнат и изключително интелигентен пловдивчанин. Женен с две дечица – момиченце на 5 години и момченце на три и половина, а съпругата си намира в Америка, докато е все още студент. Завършва гимназия тук, става бакалавър в Америка, магистърска степен по английски език получава от Пловдивския университет, а сега подготвя докторантурата си в Япония. Но това е нещо нормално за 21 век, нали? Именно трудът му по докторантурата го връща обратно в родния град. Той прави съпоставка между българското и японското образование. Самият Иван цял живот е бил заобиколен от японската култура- дрехи, черни колани и литература за Япония са можели да се намерят в дома му. Баща му, Ботьо Ботев, е един от най-известните треньори по джудо и самият Иван също е тренирал. Именно това му помага да се чувства еднакво комфортно както в България, така и в Страната на изгряващото слънце.
Но как му идва идеята да прави съпоставка между образователните системи в България и Япония. Работил е в частни бизнес училища по английски и в държавни, основни и начални училища в Япония. Двамата му родители са преподаватели по физическо възпитание, има поглед над нещата, макар и не задълбочен. Когато започва преподавателската си дейност във Факултета по регионално и международно развитие в университета „Тойо“, деканът му предлага да му стане научен ръководител и е нямало как да откаже. Двете условия са били да започне веднага и да приключи за три години, поради възрастта на деканa. Първата година приключва сега, през март. Факултетът е по Регионално развитие, така че темата е свързана със социалното приобщаване на децата. От първи до четвърти клас сега се изучава какво е София, какво е България, какво е Европа. За толкова малки деца тези неща си остават само понятия и думи, които са длъжни да запаметят. Техният свят се върти около махалата, около улицата и училището. Около това се и върти темата на дисертацията на Иван. Създаване на детски книжки, в които децата ще могат да научат повече за своя истински роден край. Защо тази улица се нарича по този начин, кога е засадено това дърво и дори какво е имало на мястото на всички тези блокове и сгради. Идеята да се проследи цялата урбанизация на даденото населено място, за да може да усетят малчуганите чувството за принадлежност. Уютът на дома, който не познават толкова добре в момента. Иван вече е разговарял с учители от училището, което е избрал. Също така поддържа връзка и с преподаватели от Пловдивския университет като доц. Мария Шнитер и доц. Владо Янев. Мнението на всички е, че подобно начинание би имало успех и идва в перфектен момент, но пък финансирането си остава проблем. Както и да го погледнем, държавата не би дала пари за детска книжка, за всеки град различна и която да може да обхване всяко едно дете, така че вариантът за включване в образователния план засега отпада, но опцията пък всеки сам да реши дали да я има или не си остава. Какво би било ако преподавателите по рисуване се занимават с картинките, а някой друг с текстовете. Ами ако самите деца също се включат в изготвянето? Да си съавтор на подобно произведение не би било само щастие, а цяла гордост.
За съпоставка на образователните системи дори не може да се говори. Ако мислим, че децата ни тук са заети, то вижте малките япончета. Започват училище в 7:30, след 16:00 часа имат занимания като спорт, изобразително изкуство или музика, а след 18:00 ходят на уроци и се прибират чак вечерта. Дисциплината е на изключително високо ниво, както при учениците , така и при учителите. Ако учител удари дете, той или тя трябва да си намери ново работно място, което често се оказва извън пределите на дадената област. Ако пък ученик си позволи нещо подобно, той също изхвърча от даскалото. Чистачи няма – децата сами са длъжни в края на деня да си почистят стаите, коридорите, чиновете, което както можем да се досетим води до дисциплина и уважение към самата сграда, към самата институция. Така и при земетресението във Фукушима щом казват на децата „Евакуираме се“, то пет минути по-късно всички са строени по паралелки и височина на двора. Няма писъци, няма паника, няма и бутане, но ако тук имаме веднъж годишно земетресение, то при тях са ежемесечни. Дисциплината е на такова ниво, че от тази гледна точка светът може да се поучи от японците, смята Иван.
Все още има радиация, изтича радиоактивна вода към океана. Разрушенията бяха огромни, разказва българинът за голямото земетресение. Всички атомни електроцентрали са били затворени и до ден днешен не работят. Провеждат се дебати за отварянето им, но хората, живеещи близо до тези централи са твърдо против нещо подобно. Правителството предлага програми за хората останали без дом и препитание, но как един човек, който цял живот е ловил риба, ще се премести да живее в планината и ще стане ловец, пита Иван. Разрухата е видима, четири години след земетресението все още има хора , които живеят в лагери. Държавата полага огромни усилия, но нещата не са по старому. Но цялото общество тогава бе солидарно с бедстващите. Включително и тяхната мафия- якудза.
Как реагират японците като им кажеш , че си от България? Казват ти „кисело мляко“, смее се Иван. България става все по-желана дестинация, за иначе кратките им отпуски, заради Котоошу и заради нашето кисело мляко, което се произвежда там от 40 години и японците го обожават. Виното ни също пробива на техния пазар. А същото и красотата на българската жена, което ние може да смятаме за мит, но професор по математика от Токийския университет е съставил формула, с чиято помощ открива къде на този свят живеят най-красивите жени. Изчисленията посочват, че тя трябва да живее в България и това го гледаха милиони японци, споделя Иван. Все пак това не променя негативизма, с който сме толкова известни. Няма оправия. Ебати държавата. Това го няма никъде по света, казва Иван за финал и допълва, че България има нужда от позитивно и креативно мислене. От хора с идеи, които те да прилагат в родината.
