Край на преференциалните цени за новите домашни солари

Новите покривни и фасадни фотоволтаици до 30 kW няма да ползват гарантирано изкупуване на тока по преференциални тарифи. Промяната няма да засегне вече работещите инсталации и сключените договори

Хората, които планират да поставят соларни панели на покрива на дома си и да продават излишната електроенергия, ще трябва да смятат възвръщаемостта на инвестицията си при нови условия. Преференциалното изкупуване на тока от нови покривни и фасадни фотоволтаични инсталации с обща мощност до 30 kW ще бъде прекратено. Това предвиждат промени в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), приети на второ четене от парламентарната комисия по енергетика във вторник, съобщава „Капитал“.

Промяната ще важи за инсталациите, въведени в експлоатация след влизането на закона в сила. Вече работещите централи и сключените договори няма да бъдат засегнати.

Какво означава това за собствениците на соларни панели?

Досега електроенергията от малките покривни солари се изкупуваше по преференциални цени, определяни ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Целта беше да се насърчават инвестициите във възобновяеми източници чрез гарантирани условия за реализация на произведения ток.

С новите текстове този механизъм отпада за бъдещите инсталации в съответната категория. Това не забранява поставянето на соларни панели и не означава, че домакинствата няма да могат да използват произведената електроенергия за собствените си нужди. Променя се възможността излишъкът да бъде продаван по досегашния преференциален режим.

На практика при планирането на нова система ще има още по-голямо значение колко от произведения ток се използва директно в домакинството и при какви условия може да се продава остатъкът. Именно тези фактори ще участват в изчисляването на срока за възвръщане на вложените средства.

Защо отпадат преференциалните тарифи?

Според мотивите към законопроекта соларните технологии вече са достатъчно евтини и конкурентни спрямо пазарните цени на електроенергията. В същото време изкупуването по преференциални тарифи представлява държавна помощ, която към момента не е одобрена от Европейската комисия.

Промените са свързани с европейската директива ЕС 2023/2413, която България е трябвало да транспонира до май 2025 г. Заради забавянето страната е получила уведомително писмо от Европейската комисия за започване на процедура по нарушение, посочва „Капитал“.

Кой ще продължи да плаща 5% вноска?

Законопроектът предвижда и промяна в задълженията към фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Производителите, които получават преференциална цена и са с инсталации до 30 kW, ще продължат да внасят 5% от приходите си във фонда, тъй като се възползват от компенсаторен механизъм.

Освобождават се производителите, които продават електроенергията си изцяло на свободния пазар, включително тези с инсталации, въведени в експлоатация след 2021 г.

„Така те се третират еднакво“, обяснява председателят на парламентарната комисия по енергетика Румяна Петрова, цитирана от „Капитал“.

Важно е да се прави разлика между двете промени: отпадането на преференциалното изкупуване за новите покривни и фасадни инсталации и освобождаването от вноска във фонда за производителите, които продават изцяло на свободния пазар.

Промените засягат и зоните за ВЕИ

Законопроектът включва и текстове за зоните за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници. Предвижда се плановете за тях да бъдат публикувани на сайтовете на Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката, така че гражданите да могат да проверяват кои територии са определени като приоритетни, какви енергийни проекти се предвиждат и какви екологични мерки са заложени.

Темата е особено чувствителна за местните общности заради въпросите около изграждането на соларни и вятърни мощности, използването на земеделски земи и отражението на енергийните проекти върху околната среда и качеството на живот.

Промените в ЗЕВИ са поредните в рамките на няколко месеца. Описаните текстове обаче са приети на второ четене от парламентарната комисия по енергетика, което само по себе си не означава, че законът вече е окончателно приет от Народното събрание и е влязъл в сила.