
На 22 септември Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ представя прочутата монодрама „Инок Ардън“ от Рихард Щраус по поемата на Алфред Тенисън за четец и пиано. Ролите са поверени на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев и на изтъкната пианистка Виктория Василенко. Преводът на поемата е на видния англицист, поет, писател и преводач проф. Александър Шурбанов.
Поемата „Инок Ардън” е един от шедьоврите на английската литература, излязъл изпод перото на великия Алфред Тенисън преди 160 години. Поетът създава поемата в разцвета на своите 55 години, силно развълнуван от истинска история за изчезнал след корабокрушение моряк. Инок бил в неизвестност години наред, живял самотен на остров, а когато най-сетне се добрал до добрата стара Англия, съпругата му вече била омъжена за друг. Отдалеч морякът наблюдавал собствените си деца, но никога не разкрил истината, за да не разруши щастието им.
След като поемата „Инок Ардън” вижда бял свят през 1864 г. в англосаксонското законодателство влиза нов принцип: ако някой изчезне без следа за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.
Освен в правото романтичният сюжет и изящният слог на Тенисън прокарват собствена пътека и в други изкуства. През 1897 г. Рихард Щраус написва музика по поемата и така създава монодрама за четец и пиано. Творбата дава и материал за опера, както и за немалко произведения на изобразителното изкуство.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”. Билети онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.
Валентин Ганев завършва актьорско майсторство във Всерусийския държавен институт за кинематография в Москва през 1981 г. в класа на Сергей Бондарчук. Работил е в Драматичен театър-Перник, Драматичен театър „Сълза и смях“, Tеатър „София“, Малък градски театър „Зад канала“.

От 1996 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Изиграл е над шестдесет театрални роли, от които в Народен театър „Иван Вазов“ по-значителни са: Бил Старбък в „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, професор Хигинс в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, Актьора в „На дъното“ по Максим Горки, Франсоа във „Вечеря за глупаци“ от Франсис Вебер, Контрабасистът в „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, Малволио в „Дванайсета нощ“, Глостър в „Крал Лир“ и Полоний в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Чиголоти в „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Шпигелски в „Месец на село“ от Иван Тургенев, Владиков в „Хъшове“ по Иван Вазов, Боркман в „Юн Габриел Боркман“ и Верле в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Капитанът в „Бащата“ от Аугуст Стриндберг, Командорът в „Дон Жуан“ от Молиер, Гаев във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Аздак в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолд Брехт, Ил в „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, Времето в „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Никола Гешев в „Гео“ от Христо Карастоянов, Чарли в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, Фильо Гологана в „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ от Артър Милър, Управител в „Теремин: музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка.
Носител е на три награди АСКЕЕР за водеща мъжка роля –за проф. Хигинс в „Пигмалион“ /1998/, за Контрабасистът в „Контрабасът“ /2001/, за Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ /2019/, а също и на Награда ИКАР’ 2001 за най-добра мъжка роля за Контрабасистът в „Контрабасът“ и Наградата ИКАР’ 2016 за поддържаща мъжка роля за ролята на Никола Гешев в „Гео“ по Христо Карастоянов, реж. Иван Добчев, както и награди от фестивалите в Благоевград, Враца, Шумен и др.
Виктория Василенко получава Бакалавърска степен към факултет „Музика” на Нов Български Университет. Паралелно с това завършва музикалния колеж „Кралица София” – Мадрид при проф. Дмитрий Башкиров, и клавирната академия „Лаго ди Комо” – Италия. Артист е на музикалния колеж „Кралица Елизабет”, Ватерло (Белгия) в класа на проф. Луи Лорти и Аведис Коюмджиан. През 2019 завършва магистърска степен в Брюкселската Музикална Академия при проф. Боян Воденичаров.

Виктория е хоноруван преподавател към клавирна катедра на инструментален факултет и докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ от 2019. Носител е на „Кристална Лира“ за млад изпълнител за концертните сезони 2007-2008 и 2011-2012. Номинирана е за млад музикант на годината – 2009. През 2009 става Лауреат на Голямата награда на фондация „Д. Бербатов” за върхови постижения в областта на изкуствата. Стипендиант на фондация за млади таланти „Йордан Камджалов”, „1000 стипендии”, „Американска фондация за България”, „Св. св. Кирил и Методий”. През периода 2016/2018 Виктория печели Първа награда на международния конкурс „Джордже Енеску” (Букурещ, Румъния), победител е и на клавирния конкурс-фестивал „Музикални четвъртъци” (Женева, Швейцария) и носител на престижната награда „Златен век” за млад музикант, с принос към културата и изкуството в България. От юли 2019 тя е гост преподавател по пиано и камерна музика в Лятната музикална академия и фестивал „Музика Мунди” във Ватерло, Белгия. През 2020 е наградена със „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство и става носител на първата голяма награда на дарителски фонд „13 века България“ за подкрепа на български таланти в областта на съвременната наука и изкуство. Концертира на сцени като BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano’s Maene (Белгия), Alte Oper (Франкфурт, Германия), Auditorio Nacional (Мадрид) и Palau de Musica (Барселона, Испания) и много други. Солист е на: Брюкселски камерен оркестър, Валонски камерен оркестър (дир. Франк Брале), Кралски филхармоничен оркестър на Севиля (дир. Джон Акселрод), Камерен оркестър на Линкълнууд (САЩ), Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул (Англия), Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску”, Симфоничен оркестър на Биел (Швейцария), с който записва диск за проекта „Mozart double” през 2019, и много други.