„Седнете“ – Българска изложба в Прищина
Остават броени дни до закриването на изложбата “Седнете”, реализирана по покана на галерия „LambdaLambdaLambda“ (Прищина, Косово, Йохан фон Хан 8 / Гарибалди 1) която развива концепцията на кураторката Веселина Сариева за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция. Експозицията, представяща творби на българските автори Правдолюб Иванов и Лъчезар Бояджиев в диалог с косовския художник Дритон Селмани, може да бъде посетена до 24 декември. По време на откриването в Прищина бе проведена дискусия (разговор-на-килима), а целият проект бе съпроводен от презентиране на сайта www.OpenArtFiles.bg и програмата „Въведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“.
Концепцията за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция се появява през 2021 и e развита от Веселина Сариева като част от мултидисциплинарния ѝ проект „Future Unforgettable“ . Представена e в последствие по покана на Катрин Никълс в подкаста “Prishtina is Everywhere”, част от Манифеста 14 .
„Килимът“ е предложение за алтернатива на традиционната идея за арт институция – галерия, музей, академия, панаир за изкуства и др. Той представлява експериментална идея за бъдещето на света на изкуството, което е егалитарно, отворено и достъпно за всеки. Събуването на обувките и сядането върху килима един до друг, универсализира всички участници, било то посетители, автори, куратори, колекционери и т.н. Всички са равни, споделят опит и мнение, развиват идеите си по един съвсем нов начин. По този начин институцията сформира общности и субкултури, които творят, дискутират и размишляват заедно в напълно равнопоставена и неутрална територия.
Концепцията за „Килима“ е вдъхновена от метафора на автора Лъчезар Бояджиев. Впоследствие Бояджиев и Сариева създават обща творба, мисловна карта, наречена “The Mad Carpetmaker = Лудият килимар“, 2021, която материализира идеите им. Мисловната карта е изложена в галерия „Сариева“, Пловдив през декември 2021, докато в пространството протичат още няколко събития – изложба на младият автор, музикална инсталация („звукова стенопис“) и разпространение на „Манифест на щастието“ . Всички те са обединени смислово от ръчно изтъкана черга (козяк), поставена в центъра на галерията, на която посетителите са приканени да седнат и споделят време заедно.
По-късно тази година, концепцията за „Килима“ става част от стартирането на Sarieva Hub – място обединяващо вече съществуваща галерия, общностен център – кафе и арт фондация в едно, за да стане изкуството по-достъпно и хоризонтално за всички. Сариева споделя, че идеята за „Килима“ сама по себе си е свързана с края на пандемията и е вдъхновена от балканския контекст. Не е случайно, че първото ѝ международно представяне се случва именно в Прищина, където има възможност да събере съмишленици, за да подтикне към институционална промяна.
“Седнете” е килим-място-среща-изложба в LambdaLambdaLambda, Прищина, която цели да продължи това преосмисляне на представите ни за изкуство, на териториите му, на артистичните институции. „Килимът“ като обект тук отново се превъплъщава в критическо оръжие срещу идеята за галерията като бял куб. В този смисъл представените автори Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и Дритон Селмани също преоткриват и „преизмислят“ намерени обекти, теми и стереотипи като разкриват, променят и адаптират същността им. Творчеството им преминава отвъд очевидното и търси нови, неизследвани и непознати територии.
В историческата творба на Правдолюб Иванов „Ready-made“, 1996 столът – като символ на място за сядане – израства засаден от почвата на четири глинени саксии. Работата е създадена за изложба в първите години след падането на Берлинската стена през 1989. Кураторите искат да представят новите медии, като инсталация и “readymade” обекти, на консервативната по това време българска публика, ориентирана към класическата живопис и скулптура. Иванов вече работи с подобни по-експериментални медии и не иска те да бъдат възприемани като привнесени в България, а като “естествено израснали, родни“. Художникът представя като “readymade” стар дървен стол и го “посажда” в четири саксии с ироничната надежда, че може да поникне.
Лъчезар Бояджиев дава по-скоро критичен поглед към подобен сюжет в „Chairs and Symbols. A Project for Peaceful Co-identification“, 1995-2001. От индивидуалното към колективното той представя общност от хора като столове подредени за събитие или лекция във формата на единен идеологически символ. Макар и на пръв поглед да внушава обратното, творбата призовава към отъждествяване и „сядане“ в чужд символ. Символите, които разделят хората – от бинарната двойка мъж-жена до религиозните и тоталитарните символи, могат да служат и като напомняне, че ние сме различни, но сме били и ще бъдем на този свят заедно, за добро или за лошо.
В работата си „Are We There Yet?“ от фотографската серия „Archeology of Capitalism“, 2012 младият художник от Косово – Дритон Селмани представя покрити с винил руини, чийто статут между археологически разкопки и депо за отпадъци е неопределен. Той рисува стълби като мечтателна и поетична възможност за изход от тях.
В центъра на изложбата е „Килимът“ – кураторски жест и реално място за среща, за сядане в свободен ред и заземяване, за провеждане на презентациите и разговорите, които са част от изложбата. Върху него е разположена „The Mad Carpetmaker – a Mind Map“, 2021 – колаборация между Лъчезар Бояджиев и Веселина Сариева.
Изложбата “Седнете” продължава съвместния опит на Изабела Ритер, Катарина Шендл (основатели на Lambda LambdaLambda) и Веселина Сариева в работата им по преосмислянето на балканския контекст и обмен, осъществена досега в конференцията „No trauma, no Balkans? No wars, no Balkans?”, 2018 организирана от FLUCA и фондация “Отворени изкуства“; на онлайн панаира “Not Cancelled East x South” – едноседмично дигитално арт събитие, което включва 17 галерии от по-широкия Югоизточен европейски регион, инициирано от Lambda LambdaLambda и Sariev gallery; сътрудничество по изложбата “ФОН: Млади автори от Пловдив”, 2019.
–
Организирано от Lambda LambdaLambda, Косово и Open Arts Foundation, България
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура, България