Свещената тайна на Голямата могила в Южен

Тайна от III в. преди Христа, при това напълно запазена през вековете, е криела Голямата могила в район Южен. Както съобщихме вече по-рано през деня, доц. Костадин Кисьов и екипът му от Археологическия музей разкриха изключителен тракийски храм под тоновете пръст от изкуствения насип на втората година от проучването му. На върха му пък били открити останки от християнски храм, граден в по-късен етап от развитието на древния град.

„Това говори за приемственост. В по-късно време хората са решили да изградят църква на върха на насипа, под който пък е имало по-стар езически храм. Това говори, че се намираме в култово, свещено място за миналото. Тракийският храм в основата може да бъде възстановен и в съвремието мястото да се превърне в археологически парк“, обясни доц. Костадин Кисьов, който вярва, че приемствеността в миналото може да продължи и днес, разбира се след известни усилия и инвестиция на публични средства.

Доц. Кисьов определи архитектурата на култовото съоръжение като изключително интересна и характерна за траките от нашия регион. Абсолютно идентични строителни похвати се виждат в още три тракийски обекта в Пловдив и в близост до града- гробниците край гара Филипово и тези в Брестовица. Характерната за региона тракийска строителна техника няма аналог.

„Това е първи храм, който откриваме. При това паметника е добре запазен- всички автентични строителни елементи са открити на място, макар и покривът да се е сринал от тежестта на самия насип. Всичко обаче е паднало вътре в култово съоръжение, така че е намерено и налично. Надявам се да се положат усилия, защото е възможно пълното му възстановяване и експониране без фалшификации и измишльотини. Покривът е двускатен, храмът е строен със сухи сглобки и хоросан от пясък и глина с пропорции две към едно, което го прави по-здрав от бетон. Подът е глинен, като остава още 30 сантиметра в дълбочина да проучим“, допълни директорът на Археологическия музей.

Това, че храмът е бил запечатан от траките с насип, след като вече не са го използвали, го е запазил напълно. Постройката е с дължина десет метра, с източно и западно помещение. От западната част се намира входът, който днес се визуализира в цялост. От него се е влизало в продълговато помещение, а от него в култовата квадратна източна зала с обеми 4х4 метра. На място са намерени много останки от глинени съдове и кости на 7 вида животни, повечето домашни. Има и еленски.

Градската управа вече мисли в посока реализиране идеята на доц. Кисьов за възстановяване на тракийския храм и създаване на открит археологически парк на терена на Голямата могила на площ от десет декара.

“ Предстои детайлно заснемане, а после задание. Освен експонирането на част от многото находки на Археологическия музей, тук може да има залесяване, облагородяване и детски атракции. Районната администрация следва да процедира тук ПУП за терен за култура. Ще подходим доста амбициозно, за да имаме проектиране и финансиране в следващите две години“, заяви на място зам.-кметът по култура Пламен Панов.

За проучването на Голямата могила до този момент са похарчени едва 30 хиляди лева. Археологическия музей разполага с общо 600 хиляди лева общинско финансиране за проучвания тази година. От понеделник археолозите се завръщат на Брезовско шосе, където ще работят по проучването си 134 дни.

Кметът Костадин Димитров пък подчерта, че в близост до бъдещия археологически парк ще минава нова пътна връзка между Южен и Тракия. Тя ще е между Кукленско шосе и Асеновградско, като предстои да се работи в посока финансиране на немалкия инфраструктурен проект и обявяване на обществена поръчка. Всички отчуждителни процедури по бъдещото пътно трасе вече са завършили и общината може да работи за реализирането на важната връзка. Тя ще включва 540 метра надлез и 600 метра пътна част.