„При бай Запрян“- любимото през 80-те място за лафче в квартал Гюл Бахча

Източник: Lost in Plovdiv

Едно от местата в Пловдив, заселено доста рано, е районът между двете тепета – Бунарджика и Сахата. Днес, най-често го обозначаваме като „Гроздовия пазар“, но преди се е наричал Гюл/Гьол Бахча. Всъщност, спорът за произнасянето на тогавашното му наименование е бил доста стар. Кореняците по-скоро се застъпват за розите (гюл), тъй като в миналото Бунарджика бил заобиколен с розови градини, сред които възниква и кварталът. Опонентите им пък твърдят, че къщите са били построени върху някогашно блато, откъдето идва и името „гьол“.

Някога всички улици там били застлани с калдъръм, с изключение на павираната улица Преслав. Пожарната и Гроздовият пазар са оформяли централната ос на мястото, а старото турско име на пазара , който се е провеждал там, е било Емиш пазар (на турски: Yemiş pazar – „Плодов пазар“).

Мнозина от по-старите пловдивчани свързват района и с култовата кръчма „Тихия кът“, в която се събирал интелектуалният елит на Пловдив, Тя бързо станала толкова известна, че служила за ориентир при упътване. В нея винаги се намирали качествени напитки, поднесени със страхотни мезета, но най-запомнящото се безспорно били посетителите.

Наскоро обаче, във Фейсбук групата Бай Иван Карачомака, Владимир Владимиров ни върна спомени и за още едно легендарно местенце, познато на всеки израснал в Гюл Бахча и около Сахата.

В малкото павилионче, намиращо се в самото подножие на хълма пред лятното кино, винаги можело да се намерят Кока-Кола и щоколад Крава, алкохол и цигари.

В началото му казвали „При бай Запрян“ по името на човека, който го е стопанисвал, а след втората половина на 80-те години – със смяната на собствеността наименованието бързо се променило на „При чичо Мони Бързев“. Това било и събирателното място за голяма част от мъжете в квартала за лафче.

Източник: Lost in Plovdiv