Пловдив посрещна княз Фердинанд за обявяването на Независимостта

Пловдив посрещна княз Фердинанд, който обяви Независимостта на едноименния площад в центъра на града днес по обяд.

Традиционната възстановка на събитията от преди 116 години събра много граждани и политически фигури край Колоната на Независима България на площад „22 септември“- градинката на Гроздовия пазар.

Водещ на церемонията бе актьорът Симеон Алексиев, а изключително интересно слово произнесе Наташа Костадинова, началник-отдел “Държавен архив”. Тя прелисти страниците на историята и върна присъстващите назад във времето, за да им разкрие интересни детайли от събитията преди 116 години, като акцентира на стачката на Източните железници като един от повратните моменти в борбата за независимостта на България.

Ето цялото слово на Наташа Костадинова:

Днес отбелязваме 116 години от обявяването на Независимостта на България – един акт, до който се стига след поредица от  благоприятни събития и виртуозна дипломация:

Берлинският договор ограничава статута на Княжество България като го прави васално на султана, налага забрана върху сключването на договори с други държави, плаща данък на империята. Същото важи и за Източна Румелия. В края на XIX и първите години на XX в.  България е най-бързо проспериращата балканска държава. Успява да осъществи  и Съединението през 1885 г.,  но до пълното фактическо обединение на двете територии по международните актове не се стига – князът става генерал-губернатор на Източна Румелия, но тя продължава да бъде автономна област в Османската империя.

Същата 1908 г. е ключова и за друга страна от Берлинския договор – приключва 30-годишното управление на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, която не възнамерява да я върне на османците, а да я анексира. Същото намерение има и Гърция за остров Крит.

Положението в самата Османска империя през 1908 г. е динамично. През юли избухва младотурската революция, завършваща с преврат, което красноречиво доказва кризата в империята. Българският дипломатически агент там – Иван Гешов, анализирайки ситуацията предлага на външния ни министър и правителството на Александър Малинов да пристъпи към обявяване на Независимостта. То обаче не споделя това убеждение, смятайки го за прибързо и опасно за България.

На 30 август 1908 г. за рождения ден на султана е дадена гала вечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии. По решение на младотурците единствен непоканен е българският представител – Иван Гешов под претекст, че е само агент, а не посланик. Тази пренебрежителна демонстрация на подчиненото васално положение на България се превръща в  така наречения „инцидент Гешов“, което довежда до неговото отзоваване и до поредица от опити на Великите сили да изгладят недоразумението.

Конфликтът се задълбочава от стачката на Източните железници, собственост на Османската империя, но управлявани от Австро-унгарска компания. По онова време икономически важният железен път е разделен – в Княжеството се управлява от Българските държавни железници, а в Източна Румелия от Източните железници.  В спомените на Георги Пашев (заместник-началник на гара Пловдив),  които се съхраняват в Държавен архив – Пловдив се говори, колко тягостно за пътника е било да си купува три билета, ако иска да пътува от Княжеството до Пловдив: един път от София до Вакарел  – от БДЖ, после от Вакарел до Белово – от турската компания „Виталис“ и накрая билет от Белово до Пловдив – от Източни железници.

Австро-унгарската компания си навлича неприязънта на населението с политиката си „да не връща грошове, турските войници да пътуват с преференции за разлика от българските, таксите за българските пристанища да са по-високи , за разлика от тези в турските, гарите да носят имена на латиница, а не на кирилица и като цяло кара българинът се чувства като чужденец на своя земя“, спомня си Пашев.

Със стачката търговията спира и се заражда остро недоволство у населението за бързо разрешаване на конфликта.

Имайки предвид дипломатическия скандал с Гешов и обострените от него българо-османски отношения, моментът се вижда подходящ за правителството на Александър Малинов и той нарежда конфискуването на железопътните линии и гари на Източни железници и изпраща Железопътния полк и българските железничари да  завземат управлението на гарите.  Турските железничари идват с композиция от Империята в опит да си върнат загубените позиции, но българите екзалтирано препречват линиите с телата си. Следва изпращането на ултиматум, в който Турската империя дава тридневен срок  за връщане на завзетия път.

Съхранените документи говорят, че на 16 септември се изпраща телеграма до Княз Фердинанд, в която Министерският съвет подчертава окончателното си и безвъзвратно решение  да задържи линиите и съобщава на Княза, че е решило до провъзгласи Княжеството в Царство на 21 септември.

Първоначално заявената дата се променя на 22 септември, за да се синхронизира с предстоящото анексиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя. 

Поредицата от благоприятни обстоятелства в международен план и нововъзникналите за разрешаване проблеми пред българското правителство и княза – Инцидентът „Гешов“ и Източни Железници – водят до естественото си решение за осъществяване на националната мечта и личната амбиция на Фердинанд. За това говори министър-председателят Малинов: „С Железничния проблем решихме и Независимостта на България“.

На 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд обявява „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство“ с манифест, като така отхвърля васалството на  Османската империя.

В следващите дни Фердинанд пристига в Пловдив. Кметът на града и представителите на институциите организират  празничното му посрещане и сред стотици ликуващи хора Фердинанд  минава през специална Триумфална арка с надпис „От пловдивските граждани“ и стъпва на площада пред Офицерския клуб, завинаги запечатано на кадър,  съхранен в „Държавен архив“ – Пловдив.

Независимостта и нейното признаване е постигната след прецизно дипломатическо съгласуване на действията на България с Великите сили, както и от съвместната работа на княза и цялото правителство. Освен България и Австро-Унгария нарушава клаузите на Берлинския договор за Босна и Херцеговина. По същото време и Гърция анексира остров Крит.  Това, както и демонстрираната готовност на българската армия да се справи при евентуален конфликт, принуждават Великите сили активно да работят за уреждане на  взаимоотношенията помежду си. Събитията стават известни като „Балканската криза от 1908-1909 г.“

След обявяването на Независимостта  Фердинанд приема титлата „Цар на българите“, а България получава международно признаване, равноправен статут, явява се отново на картата и пред света като самостоятелна и независима, а българите добиваме самочувствието, че сме способни сами  да осъществим националното си обединение.

Честит празник, българи!