Литературата не е самотно занимание, а колективно преживяване, показа Фестивалът „Летерапопули“
Пролетният Пловдив се превърна в сцена на култура, размисъл и вдъхновение с провеждането на второто издание на Международния литературен фестивал „Литерапопули“. Събитието не беше просто поредното от културния календара на Община Пловдив, а се отличи като платформа, където литературата оживя в истинска споделеност, а публиката действително изживя изречените думи. В продължение на седмица старинните калдъръми на Стария град отекваха от поезия, музика и диалози между автори и публика.
Един от забележителните участници беше испанският писател Хосе Мануел Фахардо, който за втори път гостува в Пловдив. Фестивалната програма стартира със среща-разговор именно с него, тъй като той е и един от съоснователите на форума. Роден в Мадрид в бедно семейство, Фахардо открива литературата още в детството си, благодарение на баща си, който обикаля с куфар, пълен с книги. Започва да пише на осемгодишна възраст и тъкмо там – в създаването на литература, намира начин да се справи с болката и усещането за враждебност от страна на средата, в която е израснал.
Днес Хосе Мануел Фахардо е световно признат автор, известен до момента с прозаични творби, голяма част от които са преведени на няколко езика. При второто си гостуване в Пловдив обаче той представи своята първа поетична книга „Перфектна сянка“, в която събира стихове, писани в продължение на 35 години. По думите му сянката, която човек оставя след себе си, може да бъде по-красива от самия него, ако е създадена с честност и мисъл. Съответно на думите му, поезията му е наситена с човешка ирония, нежност и дълбок поглед към живота.
Не само за Фахардо, но и за италиано-аржентинския писател Мемпо Джардинели литературата е не просто изкуство. Роден в Северна Аржентина в семейството на хлебар и учителка по пиано, авторът разпознава истинското богатство на книгите, благодарение на по-голямата си сестра. Тя е тази, която чака пристигането на влака, доставящ различна литература само веднъж седмично в селото.
Започва кариера на журналист, като първоначално прави литературни разходки из страната, за да разбере какво четат хората и от какво имат нужда. Тази ангажираност се превръща в движеща сила на неговата кауза. Години по-късно с парите от голяма литературна награда Джардинели основава фондация в провинция Чако – една от най-бедните области в Аржентина. Там създава център за култура, четене и образование, който вече повече от 30 години дава възможност на хиляди деца и възрастни да се докоснат до силата на думите и да развият таланта си в създаването на художествени творби. Всяка година през август под шапката на Фондация „Мемпо Джардинели“ се организира литературен фестивал в Аржентина – събитие, което събира на едно място над 3000 души и продължава около седмица.
По време на фестивала „Литерапопули“ бяха представени и откъси от още една стихосбирка – тази на Рахел Мартинес Гомез – съвременна испанска поетеса и носителка на Европейската награда за литература. Поетичните творби от книгата „Рева на женския ягуар“ трогна публиката с дълбоката си чувствителност и личен разказ за болка, загуба и вътрешно възраждане. За Гомез поезията е движеща сила. Тя пише тогава, когато думите са единственият начин да се излекува. Сред стиховете ѝ присъства образа на „счупено крило“, което, както авторката разкри, е метафора за загубата на дом, болката от промяната, преживяно от самата нея. Но също така и за новото начало, което следва.
Разговорът с Рахел Мартинес Гомез се състоя като част от артистично-музикален пърформънс, участие в който взе също и Хосе Мануел Фахардо. В края на събитието двамата участваха в своеобразен сценичният диалог, по време на който се забеляза, че поетичните им идеи доста се допълват – нейните с интимността си, а неговата с философските размисли. А музиката само ги подкрепяше, докато казваше онова, което думите понякога премълчават.
Вече две седмици след края на Фестивала „Литерапопули“ все още се усеща пространството, което той създаде – смисловия контакт между литературите и истинността в комуникацията между хората. Освен това доказа с множество примери, че литературата не е самотно занимание, а колективно преживяване, което оставя следа – също като перфектната сянка на един човешки текст. А музиката, съчетана с поезията и прозата, обогати това преживяване, създавайки многопластова културна атмосфера, която надхвърли обичайните рамки на литературните събития.
Автор: Маргарита Киркова
