Архивите разказват: Забравените индустриалци на Пловдив

Историята на фамилиите Бомонти и Фрик – създателите на ранната индустрия в града и съдбата на наследството им след съдебни битки и национализацията

В дните, когато си спомняме за Освобождението и за изграждането на Източна Румелия след 1878 г., рядко говорим за хората, поставили индустриалните основи на модерния Пловдив. Историята на града не е само духовна и политическа, тя носи и предприемачески дух.
Текст, изпратен до „Под тепето“ от внучката на Рудолф Фрик – Лидия Улатовски, ни връща към имената на двамата чужденци, оставили дълбока следа в стопанския облик на Филипопол – Кристиан Бомонти и Рудолф Фрик, както и към драматичната съдба на техния наследник Димитър Фрик.
Автор: Лидия Улатовски
Кристиан Бомонти – стратегът преди Освобождението
Кристиан Бомонти е швейцарец от италиански произход, роден през 1822 г. в Измир, живял в Константинопол и считан за един от основателите на модерната бирена индустрия в Османската империя. По-късно неговата фамилия изгражда истински индустриален монопол, а квартал „Бомонти“ в Истанбул и днес носи името им.
Още преди Освобождението Бомонти се установява във Филипопол с намерението да развие спиртоварна фабрика и предприятие за лющене на ориз. Изборът на място не е случаен – близостта до новопостроената железопътна гара улеснява транспорта на продукцията в страната и чужбина.



Bomonti Archives
След смъртта му фабриките са поети от неговите синове и функционират до началото на 20-те години на ХХ век, когато са продадени.
Рудолф Фрик и началото на „Каменица“
Рудолф Фрик пристига във Филипопол около 1875 г. – млад инженер, дипломиран в Цюрих, за да работи по железопътния проект на барон Хирш. Именно тук съдбата го среща със семейството на Бомонти.
Между 1881 и 1883 г. Фрик поставя основите на първата индустриална пивоварна в България – Каменица.
Строят пивоварната с камъните от разрушения хълм Каменица
Фабриката се превръща в символ на индустриалния Пловдив и оцелява през двете световни войни. Днес марката продължава да съществува, макар производството да е изнесено от града.
Пивоварната-музей на Каменица пред финал
На мястото на някогашната емблематична фабрика е запазен един комин – нем свидетел на времето, когато кварталът ухаеше на хмел и мая, а тракането на бутилките огласяше тесните улички.
Фрик не е само индустриалец. В периода 1911–1918 г. той преподава история и литература в Немското училище в Пловдив – институция, подготвяща бъдещия стопански и интелектуален елит за европейските университети.
Наследството Бомонти – Фрик: приятелство, бизнес и драма
В центъра на тази история стои и Адолф Бомонти – ключова фигура в истанбулската индустриална империя на фамилията и близък приятел на Фрик. След внезапната му смърт в Александрия, представителството и интересите на фамилията в Пловдив преминават през сложни юридически и наследствени трансформации.
През 1924 г. извънбрачният син на Валтер Бомонти – Димитър – е осиновен от Рудолф Фрик. Така Димитър Фрик се оказва символичният мост между двете мощни индустриални фамилии на Балканите.




Сн.1 – Димитър, сн. 2 – Валтер, сн. 3 – свидетелството за осиновяване, сн. 4 – Димитър Фрик и Бомоти/ източник: Bomonti Archives
След смъртта на Фрик през 1926 г. „Каменица“ е модернизирана и разширена. Въпреки това Димитър Фрик е отстранен от управлението чрез вътрешнофамилни преразпределения и съдебни маневри. Макар първоначално да печели дело през 1931 г., решението впоследствие е отменено.

Съдебните битки го разоряват. Той остава без реален достъп до наследството както на биологичния си баща Бомонти, така и на осиновителя си Фрик.
Национализацията и заличаването на името
След 1947 г. национализацията окончателно променя съдбата на индустриалните фамилии. Имотите стават държавна собственост, а споровете между наследниците губят значение пред новия режим.
Името на Димитър Фрик постепенно изчезва от официалната история на „Каменица“. В годините на комунизма произходът му – син на чуждестранен индустриалец – се превръща в тежест, както за него, така и за потомците му.
Паметта, която остава
Историята на индустриалния Пловдив не е само история на марки и фабрики, а на съдби – на приятелства, предателства, съдебни битки и политически режими, които пренаписват собствеността и паметта.
Днес от „Каменица“ в града е останал комин. От фамилиите Бомонти и Фрик – разпръснати документи, лични свидетелства и спомени, които често не присъстват в официалните хроники.

А какво всъщност разкриват документите от Bomonti Archives? Какви са юридическите ходове, довели до отстраняването на Димитър Фрик? И как национализацията окончателно прекъсва нишката на една индустриална династия?
Всичко, което разкриват архивите на фамилията Бомонти, споделено с любезното съдействие на г-жа Лидия Улатовски, ще ви представим в следващи публикации.
Очаквайте подробности.





