Къщи на ъгъл без прав ъгъл в Пловдив

Една архитектурна разходка, с която разкриваме интересна тенденция сред сградите, строени на кръстовище в Града под тепетата

Темата на този текст е вдъхновена от курсовата работа на талантливия фотограф Явор Беров, който с очите на творец забелязва по-специфичната архитектура на някои от къщите по маршрута си от дома до работното място. Според него част от тях са стари, със запуснат външен вид, но не са защитени от Закона за културното наследство и съвсем възможно е в някакъв момент да бъдат заменени от нови кооперации или пък обновени не в духа на епохата. Запечатваме ги и тук, заедно с разказите на водача на разходката – Теодор Караколев, който разкри повече за специфичните архитектурни особености и собствениците на зданията.

Всъщност, този „феномен“, наречен от Явор къщи на ъгъл без прав ъгъл, се налага в годините,  когато Пловдив получава новия си градоустройствен план, подготвен от архитекта Йосиф Шнитер през 1891 – 1892. Тогава с него прави улици и правоъгълни квартали заместват кривите сокаци на старото Филибе от османско време.

Първата къща, пред която може да се спрете и добре да видите типичното скосение в частта към кръстовището, е тази на известния род Велеганови. Те произлизат от Банско, но през 1870 г. се преместват в Пловдив и отварят своя леярна в зарзаватчийската чаршия на улица „Абаджийска” 10. Днес техни камбани могат да се намерят по цялата страна, а наследници продължават да изработват най-различни елементи в духа на занаята, започнат от прадедите им. Сградата е наскоро реновирана, като са запазени характерните особености на стила – сецесион, а издаденият еркер над първия етаж е този, който компенсира скосената форма и отнемането на вътрешното пространство.

Продължавайки надолу по уличката и най-вече покрай училище Алеко Константинов, може да намерите още няколко интересни примера в този стил. На някои от ъглите те образуват съвсем естествени мини площадчета, които пък ни дават цялостен поглед върху различни постройки. Заставайки в средата, сами ще забележите колко си приличат една част стилово и това предполага проектирането им от един и същи архитект. Отново са използвани еркерите като способ за изправяне на ъгъла и почти навсякъде се наблюдава типичната за сецесиона орнаментика.

Интересен пример, за който всички пловдивчани веднага ще се сетят, е сградата на детския отдел на библиотека Иван Вазов, непосредствено до входа на Цар-Симеоновата градина откъм Авксентий Велешки. Нейн архитект е Светослав Грозев и тя вече е в един по-модернистичен стил, съвсем изчистен и с по-големи прозорци.

Обиколката завърши в пространството около Музикалното училище в Пловдив, което също спада към сградите на ъгъл без прав ъгъл. То е строено през през 1927 г. за нуждите на Немското училище „Дойче шуле” в Пловдив. Проектът на сградата според някои автори е на софийския архитект Станчо Белковски, а тя е завършена за пет месеца. След 1944 г. училището спира да съществува, а по-късно в постройката се настанява Музикалното училище. При него скосяването е компенсирано с впечатляващ стъпаловиден елемент.

Диагоналната на него къща също е доста интересна, като в нея още живеят наследниците на видния пловдивски общественик Недко Каблешков. Един от малцината, който неотклонно – с перо, слово и дела, защитава и отстоява интересите на Пловдив в името на просперитета и утвърждаването му като втора столица на България. Нейн архитект е Александър Върбенов.

Третата на това кръстовище е проектирана от Светослав Грозев и по фасадата ѝ също може да обърнете внимание на триъгълния еркер над първия етаж.

Тази разходка, макар и непълна, разкри пред нас поредна част от любимия Пловдив, на която рядко обръщаме внимание в ежедневието си. Сами ще се учудите колко много подобни примери може да намерите около вас, а тайната е само в това – да отворите очите си и да се огледате!