Когато заключвали Цар-Симеоновата градина

Това се правело най-вече, за да не влизат през нощта пияници, говеда и прасета

Най-големият и любим на пловдивчани и гостите на града днес парк не е естествена зелена зона, а е изкуствено създаден оазис от озеленителя на Пловдив Люсиен Шевалас – швейцарският градинар, известен с прозвището си Министъра на цветята. Той създава пъстрия си шедьовър през 1892г. заради Първото българско изложение. По това време в градината се разполагат 36 изложбени павилиона. Палатите и паркът на изложението са огрени от електричество.

След края на събитието българският княз Фердинанд издава указ, с който подарява градината на пловдивчани с две условия: „Да носи името на великия български владетел Симеон Първи и пловдивчани да се грижат за нея“.

След 1944 г. тя носи за известно време името „Парк на свободата“, а през 1992 г. официално е обявена за паметник на парковото изкуство. През 2015 г. градината е реконструирана в духа на миналото. Възстановени са архитектурни елементи от 1936 г. сред който Фонтана на Деметра и Централния павилион.

Съвсем наскоро в предаването ТВ куиз шоу на Пловдивската телевизия „Тракия“ бе включен разказ на Александър Кондомимо, който сме представяли в нашия двуезичен гид със специално подготвения от него Речник на пловдивския жаргон. В него той споделя, че през 30-те години на миналия век Цар-Симеоновата градина имала желязна ограда и врати, които се заключвали през нощта. Това се правело най-вече, за да не влизат през нощта пияници, говеда и прасета, тъй като по това време в центъра на града животни не липсвали.Оградата била красива и по подобие на тези, ограждащи някои европейски паркове.

Според писмо от зрителка тя била кована от братя Калоянови от Доганхисар, Дедеагачко – бежанци от Беломорието. Ковачницата се намирала до днешната Пожарна, собственост на Стоян Калоянов, националреволюционер, секретар на Одринските братства в Пловдив. Тук са работели и двама от братята му: Комню Калоянов и дядо ми Иван Калоянов, освен оградата на градската градина тук са изковани оградата на ж.п.гарата /по онова време/ и оградата на църквата „Св.Марина“, която единствена е запазена.

Друг парк, за който е известно, че бил затварян за посетители, е Княжеската градина, също сътворена от Люсиен Шевалас. Всичко за заключваните паркове в миналото на града може да видите в Lost in Plovdiv.