Кино Космос VS Зала Строител

Или дали на властта й пука за обществения интерес

Кметът търси 6 милиона за завършването на кино Космос, което 11 години чака нов живот. Същата сума бе гласувана за закупуването на зала Строител за нула време  

7 милиона лева. Точно толкова, по днешни сметки на база цените на строителните материали, ще струва завършването на бленувания от целия град вече повече от 11 години проект за кино Космос. Срещу тези средства можем да видим саморушащата се емблематична сграда на арх. Любомир Шинков във вида, в който ни я представиха завчера архитектите Димитър и Елена Балджиеви.

Проектът им заслужено спечели одобрението на архитектурната гилдия. Сега остава да бъде реализиран в цялост и без никакви компромиси. За целта общината ще трябва да осигури 6 милиона лева, тъй като вече има заделени 1 милион за старта на дейностите.

„Длъжни сме да намерим пари за кино Космос”, заяви на представянето вчера кметът Здравко Димитров.

Каза го толкова драматично, сякаш намирането на въпросните 6 милиона ще е почти мисия невъзможна за „бедната” община в следващите години.

В същото време, по-рано през деня, общински съвет прие предложението на градоначалника да бъде упълномощен да преговаря за покупката на спортна зала Строител на цена до 5 милиона без ДДС, или 6 милиона с данък добавена стойност. Без изготвена пазарна оценка на имота и без инвестиционна програма. Въпреки че на предната сесия Димитров сам оттегли предложението си заради критики в пленарната зала, вчера то бе гласувано от плаващото мнозинство, вероятно след сериозни политически совалки между двете заседания на ОбС. Така, само за месец, местният парламент реши да даде зелена светлина на общината да похарчи 6 милиона лева публичен финансов ресурс за частна спортна зала в края на града, която се намира върху частна общинска собственост. 11 години обаче не го направи с кино Космос.

КАКВО СЕ СЛУЧИ В ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

В дебата по точката на сесията най-сериозните критици на предложението бяха независимият Слави Георгиев и представителите на групата на Демократична България.

„ Ако тази спортна зала е толкова ценна и представлява голям икономически интерес, нека частният собственик я развива. Да инвестира средства и да печели пари от нея. Липсва икономическа обосновка за предоставяне на средства за закупуването на тази зала. Още повече, че общината не се е показала като добър стопанин на такива обекти. Докато не се научим да стопанисваме и развиваме, не е нужно да инвестираме подобни средства за такива обекти. Това за мен е неразумна инвестиция за Община Пловдив”, заяви от трибуната на местния парламент Слави Георгиев.

Зам.-кметът Величко Родопски се опита да мотивира съветниците да подкрепят предложението на шефа му Здравко Димитров с обяснението, че по този начин се защитава общинската собственост, тъй като ако частната фирма поиска да купи земята под сградата, отказът ще е труден.

„Важно е да не загубим тази земя. А след като я направим общинска там могат да се направят много неща, тъй като има много земя около сградата”, обясни Родопски.

„Ако земята е отредена за спортна инфраструктура, няма лошо да я продадем- не само държавата и общината могат да развиват спорт. Освен това редно е като се прави подобно предложение да бъде придружено с бизнес програма за развитието на този обект- все пак сумата не е 50 хиляди лева, а това, което предлагате, струва пет милиона лева. Вие самият гледам как се ядосвате, когато при разглеждане на бюджет някой ви поиска 50 или 100 хиляди лева за дребни ремонти в някой квартал. А в същото време с лека ръка седите и защитавате предложение за пет милиона лева без ДДС без инвестиционна програма. Това ми се струва когнитивен дисонанс”, отговори му Слави Георгиев.  

Според Веселина Александрова от ДБ пък мотивът за спасяването на земята под сградата е несъстоятелен.

„Ако това предложение е да спасим земята под сградата, бихме могли да променим собствеността от частна общинска в публична такава. По този начин земята няма да е застрашена”, коментира Веселина Александрова.

Всъщност, преди 11 години точно по този начин Общински съвет спаси застрашеното от разрушаване кино Космос. След появата на инвестиционни интереси за имота и след силния обществен натиск, местният парламент взе решение имотът да бъде променен от частна общинска собственост в публична общинска. Още един пример за двойния аршин при „важни” проекти за местната власт като зала Строител, и очевидно маловажни като кино Космос.

ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС VS ЗАДКУЛИСНИЯ ИНТЕРЕС

Какви са изводите от решението на Общински съвет за зала Строител и представянето на проекта за кино Космос? Двете събития са крещящ пример за това как най често местната власт не защитава обществения интерес, пример за какъвто без съмнението е кино Космос, но е много усърдно работи в полза на неясния, задкулисния такъв, какъвто е примерът със Строител. Никой не успя категорично да се аргументира и да убеди обществото, че закупуването на зала Строител с милиони от парите на данъкоплатеца е жизненоважно за Пловдив. Че е едно смислено и целесъобразно начинание. Тъкмо обратното. Казусът със зала Строител мирише на гнило от километър.

КОСМОС VS СТРОИТЕЛ

1 година битка за спасяването на сградата и 11 години почти пълно бездействие на общината, освен спечелената съдебна битка за площада отпред и организирания конкурс от предишната местна власт. Това е съдбата на кино Космос. Стотици ангажирани с казуса доброволци през годините, множество инициативи, архитектурни конкурси, фестивали в подкрепа на тази кауза. Киното бе основен акцент в апликацията на Пловдив- Европейска столица на културата, но бе забравено след спечелването на титлата.

Каза завчера зам.-кметът Пламен Панов каза „Решаването на проблема кино Космос започва от днес”. Точно 11 години след спасението му. За да се случи това обаче са нужни 6 милиона лева.

Които бяха гласувани набързо за зала Строител от мнозинството в местния парламент по искане на кмета Здравко Димитров само след две сесии, в рамките на около месец и половина. 6 милиона лева от парите на данъкоплатеца за частно спортно съоръжение в края на града, върху частна общинска собственост. Без обществено съгласие, без драматични изказвания от типа „Длъжни сме да намерим пари за зала Строител”. Приликата между двата казуса е тази, че и в „обществена кауза” Да спасим спортна зала Строител имаше доброволци. Но те не бяха гражданите, а кметът, приближените му и присъдружните му групи в общински съвет.