Изложбата „Госпожо архитект,“ достигна и до сградата на Девическата гимназия в Пловдив
АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив прие изложбата „Госпожо Архитект,“ в кулоарите си. Документалната експозиция направи своето малко турне из България през 2023 година, което продължава и през настоящата. След Бургас, Казанлък, Широка Лъка и Стара Загора поредна нейна спирка е в града под тепетата.
В присъствието на Ректора доц. д-р Жан Пехливанов Деканът на Факултет Изобразителни изкуства проф. д-р Галина Лардева и Теодор Караколев представиха пред студенти и гости изложбата, разположена в централната сграда на АМТИИ, която е проектирана за Девическа гимназия от арх. Виктория Ангелова – Винарова от 1937 година.
При голям интерес от страна на студентите във вторник колегата ни Теодор Караколев – председател на фондация „Български архитектурен модернизъм“ и докторант в катедра Изящни изкуства – изнесе лекция, посветена на българските жени архитектки от първата половина на XX-ти век. Теодор е един от основателите на фондацията и един от съставителите на българската част от изложбата, която е реализирана в съавторство с Васил Макаринов.
Очаквайте на 28 май от 18:30 ч. и архитектурна обиколка в Пловдив около образци на модернизма от междувоенния период. Тематичният архитектурен тур ще се води от Теодор Караколев. Той ще стартира в двора на АМТИИ (към Античния театър) и ще приключи пред сградата на бившите Хали на Малката главна.
Самата изложба може да разгледате в коридора на втория етаж на Академията в следващия месец.
снимки: АМТИИ „Проф. Асен Диамадиев“
– Гьоте-институт България и Фондация „Български архитектурен модернизъм“ представят изложбата „ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,“ посветена на двадесет любопитни портрета на жени, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два различни контекста.
Преди повече от 100 години жените по света стъпват на територията на едно от най-предизвикателните изкуства – архитектурата. Територия – отчасти прогресивна и революционна, но и до голяма степен – консервативна и ограничена. Преди да навлязат в нея, обаче, жените в Европа първо трябва да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.
Изложбата се състои от две части, които рисуват паралели между българския и германския контекст за първите жени в архитектурата. Съдържанието маркира различни детайли от широкия социален, обществен и политически спектър от живота им. Понякога те са пионерки, вдъхновени от модернизма или социалните движения, друг път – убедени феминистки, а все по-често и успешни предприемачи.
Първата част на изложбата се фокусира върху германската реалност и е плод на труда на Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн. А втората е съвсем логичното родно допълнение към темата, съставена от Фондация „Български архитектурен модернизъм“ – организация, която през последните години има изключителен принос за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас.
