Карикатуристът Ириен Трендафилов в първоаприлско интервю

„Чувството за хумор стана като маските – не пази, но помага“

Какво е чувството за хумор по време на криза?

Задължителна необходимост.

Може ли извънредната ситуация да е смешна?

Винаги и независимо от правителствените решения, но те са най-смешни всеки път.

Как гледаш на колажите с ген. Мутафчийски в социалните мрежи?

Има много смешни и добри попадения. Помагат, особено когато са за човек с чувство за хумор и той се отнася много доброжелателно към теб. Станаха необходимост, като маските – не пазят, но помагат.

Имаш ли любима от тях?

Не, но това е така защото любимата ми се оказа истински случай – с бременната жена от Англия, която му писа по имейл, че бебето ѝ не иска да излиза и поиска разрешение от него.

А ти защо още нямаш карикатура с шефа на щаба?

По интересни са ми другите. На 30-ти март направих тази карикатура за глобата от 5000 лева като казаха, че маските са задължителни.

Един приятел я вида и каза „сега с тази карикатура ще го отменят това“. На другия ден отмениха заповедта за задължителните маски. Та този приятел днес ми писа да нарисувам и по други 2-3 теми, та да ги отменят и тях.

Вашето изкуство беше полуживо и преди поредната криза, ти сам го наричаш вестникарско, а доста вестници измряха. Сега как е, на респираторно обдишване ли е?

Не е. Интересно, че вестник „Стършел“ си остана като място където може да се отпечата карикатура. Не говоря за редовите карикатуристи. Там сега този вирус провокира свежа кръв.

При социализма имаше колкото искаш вицове за управляващите. После в началото на новото време като че ли нямаше толкова, но вижте сега как се възвърнаха. Може би това е начин да се опълчи човек на невидимия враг.

Та по този повод, чух един хубав виц. Ангела Меркел и Владимир Путин си говорят за пандемията. Тя, невярваща, го пита „Вова, как така успяхте да разгадаете ДНК-то на коронавируса?“ А Путин отговаря: Признался гад.

Може би в компютрите има други вируси. Ето и вие в Под тепето се заразявате периодично с карикатурене.

Ириен Трендафилов и Под тепето слагат началото на карикатурна рубрика

Преди две години в интервю пред Под тепето казва, че просенето е продукт на тази политика, която водят нашите политици. Така ли е още?

Естествено. Скоро Горанов пак ми обясняваше разни финансови истории – какво ще правят с бюджета, кредити, цифри и т.н.  Това изкуство лъжата трябва да го умееш, за да си професионален политик.  Нашите политици половината ни прилагат елегантно чувство за хумор, другата половина откровено лъжат.

Имах щастието да бъда в Единбург, преди да започне пандемията и бях на гроба на Адам Смит. Та той казва, че богатството на една страна се измерва не по това колко е богат краля, а колко е богато населението.

Според теб Първи април е най-българския празник, защо?

Защо, както каза и ти виж толкова смешки има със сегашната ситуация. Скоро го четох някъде, не е моя мисъл, че „не църквата, а чувството за хумор е накарало българина да оцелее и през робството“.

Иначе то е ясно, че Първи април за мен е и професионален празник. А има и още един повод – днес излиза шести брой на първоаприлския календар с карикатури на ветеринарна клиника Еврозоовет, с които си партнираме от години.

Бирата и хумора под тепетата вървят ръка за ръка повече от два века

„Жива ли е политическата сатира?“

Карикатурен прозорец: Затворническа музика

Ириен Трендафилов е геолог, мениджър и карикатурист. Роден на 12.02.1955 година в Пловдив. Завършва (1981) Московския геологопроучвателен институт, специалност „Проучване и добив на радиоактивни и редки елементи“. Работи като геолог, технолог, главен инженер и директор на Миннодобивно предприятие; гл. технолог на ПСОВ; директор на ДППЛ и на фирма „Апитрейд“ в Пловдив.

Първата си карикатура публикува (1968) във в.“Отечествен глас“. Печата в почти всички български и руски вестници. Член на Съюза на българските художници, секция „Карикатура“ (1988). Има (2002-2005) собствена рубрика във в.„Труд“. Прави самостоятелни изложби в Пловдив (1981,2001, 2016), Ботевград(2010), Асеновград (2014, заедно с Чочо Пеев), Лом (2015) и Москва (2015,2016). Участва в национални и международни изложби и конкурси. От месец май води рубриката „Карикатурен прозорец“ в сайта Под тепето. 

Отличен с голямата награда на Национална изложба на карикатурата (2010); Първа награда в гр. Кубрат и Москва, Русия(2012), на „Фестивал на усмивката“ в София(2014), на Национален конкурс в гр. Кубрат (2016), на Международен конкурс „Къща на мъдрите хора“ в Асеновград (2017). Печели специална премия в Русия и Италия (2011, 2013) и в Македония (2016). Носител на много втори и трети награди, на Награда за еротична карикатура на Национална изложба на карикатурата (2013), на Наградата на името на Доньо Донев на Национална карикатурна изложба (2016), на Награда за най-добра карикатура UEFA EURO 2016, Китай. Селектиран в много изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна, Хърватия, Гърция и други.

Карикатурист на годината за 2018 на Дома за хумор и сатира – Габрово, Специална награда на конкурса в Кипър на тема „Маслината 2018“, Награда на името на Велко Велков на конкурса в Кубрат 2018-а.