Може ли да бъде спасена улица Карловска?

Може, зависи от нас

От Министерството на културата подчертават, че нищо по улицата не попада под закрила

Главният архитект на Северен: Нито една от прекрасните къщи там не е защитена, а би трябвало

Списъците на НИНКН не са обновявани от 30 години, но това може да се промени, обясни архитектът на Централен Петър Петров

Ивелина Василева

Фоторепортажът ни от улица Карловска вчера предизвика огромен интерес и множество реакции. Предизвикахме много емоции, но се почувствахме така, сякаш преразказахме спомени. А голяма част от автентичната прелест на покритата с едър паваж и обримчена от красиви вековни сграда отсечка от северната страна на Марица е все още там. И очаква спасение. Дали е възможно това? Да, стига да бъдат положени усилия… От всички ни!

Старата търговска уличка Карловска се заличава година, след година, след година. Ателиетата пускат кепенци, а сградите се сриват под натиска на времето и ищаха за бързи печалби от обемно строителство. Семейни къщи от 20-те години на миналия век днес съществуват само в спомена на съседите и красивото описание за тях.

Причината за случващото се е, че нито една от сградите не е била под закрила на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това разбрахме след редица разговори с пловдивските архитекти и от официално писмо от Министерството на културата. Сградите по така подценяваната, но толкова ценна в архитектурно и историческо отношение улица, дори не са вписани като ансамблов паметник и нямат никакъв защитен статут. Сякаш в миналото градът отвъд реката не е съществувал. Това е  голям пропуск, и според архитекти, и според все още работещите там множество хора.

Улица Карловска попада в територията на Северен, затова се обърнахме и към главния архитект на района Михаил Богданов, който е запознат със ситуацията.

„Много добре познавам мястото. Аз лично съм се интересувал за положението на сградите и за съжаление съм откривал, че нито една от прекрасните къщи там не е защитена, а би трябвало.“, обясни арх. Богданов. Той се е разхождал многократно през годините и се е наслаждавал като архитект и пловдивчанин на атмосферата там. Помни моста, който бил като продължение на уличката над река Марица и който пада през 70-те години заради наводнение. „Ужасно е, че сгради на 80-90 години, в духа и сърцето на Пловдив, вече не съществуват или са на път да ги загубим“, споделя арх. Михаил Богданов.

Разговаряхме и с главния архитект на район Централен Петър Петров, който учтиво ни съдейства с информация. Той се порови в списъците на всички защитени сгради в Пловдив. Оказа се, че листът не е обновяван от 30 години насам и улица Карловска не фигурира с нито един от номерата си там. Попитахме дали може да направим нещо по въпроса, а той положително отговори, че процедурата всъщност е доста простичка. „Всеки един може да предложи на НИНКН сграда, която сам прецени, че би трябвало да бъде защитена. Без значение дали е частна или общинска, ако вие мислите, че тя трябва да бъде опазена, пишете едно писмо и входирайте предложението си“, каза арх. Петров.

След запитване, получихме и писмо от Министерството на културата, което се е допитало до НИНКН по темата. В съхраняваните декларационни актове не се съдържат данни за наличие на обекти със статут за недвижими културни ценности по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство /ДВ бр.19 от 2009 г./ в границите на ул. „Карловска”. Писмото още гласи, че обектът не попада в обхвата на територия с културно – историческо наследство със статут   на   групова   недвижима   културна   ценност – “Историческа   зона   “Филипопол– Тримонциум–Пловдив”, обявена  с  протокол   № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата като   групов   археологически   и   архитектурно-строителен   паметник     на   културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж.

В крайна сметка бъдещето на улица Карловска зависи от усилията на пловдивчани. Ако те преценят, че тя е градска ценност , която трябва да бъде съхранена и бранена, имат възможности за реакция. Гражданите са на ход.